Вече няма отделна европейска школа в централното банкиране

Наскоро Европейската централна банка завърши прегледa на своята стратегия предсрочно с много по-малко шум от еквивалентната актуализация на Федералния резерв преди две години. Но зад този приглушен прием се крие забележителна нормализация на институцията от еврозоната, пише Мартин Сандбю за Financial Times.

Човек може да се опита да обедини тези перспективи - разочарованите наблюдатели срещу Лагард и убеждението на нейните колеги, че това е голям момент - като първо забележи, че прегледът отхвърля много от характеристиките, които направиха ЕЦБ толкова различна от другите големи централни банки.

Изчезна „двойната” цел за „близо до, но под“ 2-процентна инфлация, която бе заменена от изрично симетрична цел от 2 процента. Изчезна и „монетарния стълб“ на аналитичния подход на ЕЦБ, който обръщаше особено внимание на мерките в областта на паричното предлагане, като наследство от Бундесбанк преди Маастрихт. (Паричното предлагане, разбира се, все още ще се следи, но като част от по-широк интегриран анализ.)

Ясно е също така, че неконвенционалните инструменти, възприети през последното десетилетие, ще останат и ще бъдат използвани, докато краткосрочните лихвени проценти е трудно да се намаляват много повече.

Накратко, прегледът се отървава от много неща, които правеха ЕЦБ да се откроява в негативен смисъл сред централните банки - по-специално онези характеристики, които подхранваха схващанията, че базираната във Франкфурт институция има дефлационен уклон. Това не е ЕЦБ на родителите ви - както става ясно от подробното описание на управителния съвет от 18 страници как той разбира икономиката и ролята на монетарната политика.

Този документ, който трябва да се е нуждаел от единодушно одобрение ред по ред, в повечето отношения би могъл да бъде публикуван от Федералния резерв, Английската централна банка или Японската централна банка. Анализът на икономиката, ценовата динамика и монетарните механизми са еднакви; вече няма отделна европейска школа в централното банкиране - по-внимателна към инфлацията, отколкото към дефлацията, и склонна да се притеснява, че намесата на облигационните пазари представлява финансиране на правителствата. Всички централни банки се сблъскват с едно и също предизвикателство на „нормалните“ лихвени проценти, които упорито са много по-ниски отколкото бяха и близки до ефективната си долна граница.

Както Лагард се изрази, това предизвикателство е да се избегне „капана“, когато негативните шокове ударят икономика, в която лихвите вече са много ниски, а инфлационните очаквания започват да намаляват, защото хората смятат, че централните банки са изчерпали амунициите си. Това е предизвикателство, което стои пред централни банкери и икономисти навсякъде от известно време, като всички предложени решения са вариации на дадена тема.

Бен Бернанке, бившият председател на Фед, предложи централните банки да могат да преминат от таргетиране на инфлацията към таргетиране на ценовите нива, докато лихвените проценти са най-ниските възможни. Самият Фед избра различен подход: да таргетира средната инфлация и да се тревожи повече от неизпълнение на инфлационната си цел, отколкото от нейното превишение.

ЕЦБ тръгна по друг път, подчертавайки симетрията на целта си, но декларирайки асиметрия в начина за постигането й: за да предотврати спадане на инфлационните очаквания под 2 процента, когато основната лихва е много ниска, Франкфурт обещава да използва другите си инструменти с допълнителна сила и постоянство, дори ако това означава инфлацията да надвишава 2 процента за известно време.

Това не е голямо разграничение без разлика. Но разликата е само малка - поне на теория. Мнозина все още са скептични, включително Дукрозе, който каза, че „е останал с неприятното чувство“, че „ЕЦБ ще продължи да се възприема като по-малко агресивна и с по-малко доверие от Фед“.

ЕЦБ би била по-убедителна с изричен „диапазон на толерантност“ за инфлацията около целта й, заяви в Twitter Мария Демерцис, заместник-директор на Bruegel.

Тогава много зависи от това как Лагард позволява на новата стратегия на ЕЦБ да формира нейните послания. В миналото тя се бореше да убеди пазарите. Сега може да опита отново - и този път с чувство.