Spacs не оправдават очакванията

Неотдавнашен анализ на Европейския институт за корпоративно управление (ECGI) разгледа 47-те Spacs, които се сляха с целевите компании между януари 2019 г. и юни 2020 г. Макар че учените не откриват „никакви доказателства, че Spacs са огнища на измами или откровено подвеждане на инвеститорите“, те откриват, че „разходите, вградени в структурата на Spac, са фини, непрозрачни и далеч по-високи от преди признатите“.

На практика тези кухи структури са използвали една трета от набраните пари, или 50% от парите, които в крайна сметка са осигурили на публичните компании. „Тези разходи са много по-високи от тези за IPO, дори като се отчетат по-ниските цени, и са приблизително два пъти по-високи, отколкото дори скептиците относно Spac изчисляваха по-рано“, отбелязват изследователите.

Нещо повече, проучването също така установи, че цените на акциите на Spac обикновено падат с около една трета от стойността си в рамките на една година след сливанията им. От 2010 г. насам никога не е имало година, в която сливанията на Spac да са се представяли по-добре от индекса на малките компании Russell 2000. Възвръщаемостта на Spac е дори по-лоша, когато се сравнява с IPO индекса, който датира от 2013 г.

Проучването на ECGI отбелязва, че Spacs, спонсорирани от големи фондове за непубличен капитал или бивши ръководители на някои от 500-те най-големи американски компании (според Fortune), обикновено се представят по-добре. Но има множество Spacs с популярни спонсори, които се провалиха, опровергавайки твърденията, че процесът осигурява по-висока сигурност на цената и сделките в сравнение с IPO.

Можем да сме благодарни, че Spacs от проучването не са били държани главно от инвеститори на дребно. Големите институционални мениджъри са представлявали 85% от собствеността, а 70% от общите акции са се държали от шепа инвеститори, които проучването нарича ​​„Spac мафия“. Всъщност 15% от общите акции след IPO-то са били държани от петима инвеститори.

Може да се твърди, че това означава, че не бива да се тревожим много за Spac манията. Ако няколко богати инвеститори изгубят и ризите си, какво от това? За съжаление обаче наскоро десетки от тези компании се присъединиха към индекса Russell 3000, който е следван от инвестиционни инструменти с обща стойност 9,1 трлн. долара. Spacs изведнъж се оказват много по-масови.

Американската комисия за ценни книжа и борси (SEC), която има мандат да защитава дребния инвеститор, вече изразява загриженост относно Spacs. Като се има предвид, че Spacs са структурирани така, че инвеститорите, а не спонсорите, поемат по-голямата част от риска, не мога да си представя по-добра цел за регулаторите, които искат да ограничат моралния риск.