Първо, секторът трябва да разработи стандарт за оповестяване на текущи и прогнозирани емисии, тъй като изобилието от подходи затруднява различаването на корпоративното усукване от същината.
Второ, индустрията трябва да разработи своя собствена методология за отделни компании, за да гарантира, че техните климатични планове са в съответствие с глобалните цели за намаляване на емисиите. Като част от това, от компаниите трябва да се очаква да насочат своите емисии от „обхват 3” в дългосрочен план.
Тази методология трябва да им позволи да разработят собствена стратегия, докато намаляват производството на нефт и газ - независимо дали чрез диверсификация към чиста енергия или чрез връщане на пари на акционерите. По същия начин те биха могли да разгърнат някои компенсиращи проекти и такива за улавяне на въглерод, но плановете им ще трябва да бъдат подробни и проверими, а не неясни изявления за намерения.
Методологията също трябва да бъде достатъчно адаптивна, за да се прилага за всички производители (включително държавни и частни), като се очаква компаниите да поемат по-голяма или по-малка тежест при намаляване на емисиите в зависимост от нуждите на развитието в техните страни. Важно е, че като се заемем директно с подобни проблеми, този подход би имал потенциала да постигне по-голямо въздействие върху климата, отколкото кампании, фокусирани върху отделни субекти.
Трето, индустрията трябва да се стреми да подкрепи намаляването на петрола и газа чрез някакъв механизъм за сътрудничество за ограничаване на глобалното производство, подкрепен от правителствата. Ключово е, че това може да е начин за защита на печалбите на индустрията на свиващ се пазар. Тъй като търсенето на петрол и газ се понижава, много компании вероятно ще се надпреварват да увеличат производството преди края на добрите времена. Но това може да предизвика бъдещ срив на цените, изключително вреден за всички в индустрията.
Точно както OПЕК се стреми да ограничи производството на членовете си, за да постави дъно за цената на петрола, споразумение, обхващащо по-широк кръг от индустрията, може да се стреми да гарантира, че компаниите се придържат към производствените ограничения, съобразени с целите на емисиите.
Всъщност климатичните активисти в момента популяризират подобна идея за глобален „Договор за неразпространение на изкопаеми горива“ между правителствата. Собствените интереси на индустрията могат да бъдат задоволени чрез разработване на паралелна концепция.
Всички тези мерки, разбира се, биха били изключително предизвикателни и сложни за изпълнение, като се изисква надзор от независими страни. Петролът и газът са капризна, конкурентна индустрия, така че сътрудничеството би изисквало усърдие. Но планирането на достолепно пенсиониране на мултимилионния сектор никога не се е очаквало да е лесно.
преди 3 години и китайците и индийците имат програми за електрификация на транспорта ... но като цяло техната консумация на петрол не ни грее , щото тя си е техен проблем на техните държави и прави на тех дефицити ... ние си гледаме основно европейската и хамериканската ... а тя намалява . и то не защото намаляват превозните средства , а защото се електрифицират ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Грешката ти е,че бъркаш тенденциите в няколко европейски държави,които са по-скоро нишов пример със световните тенденции.Колко мислиш влияе намаляването на бензиновите коли в Норвегия или Финландия в сравнение с огромния бум в държави като Индия,Пакистан на търсенето на нефт и газ?Потреблението на петрол вероятно ще нараства поне още 20 -30години, преди да почне да намалява, а за да се върне на досегашните нива ще му трябват още 15-20 години след това. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Ето какво казва по въпроса Лари Финк, ръководител на най-голямата в света компания за управление на активи, BlackRock, към момента с 9 трлн $ фондове под управление:In his Venice speech, Fink also told leaders investors need a more consistent set of rules on climate-related disclosures and warned that the regulatory focus on publicly traded companies may have unintended consequences.One negative effect its having is creating a massive incentive for public companies to divest dirty assets, he said. Divesting, whether done independently or mandated by a court, might move an individual company closer to net zero, but it does nothing to move the world closer to net zero. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години хихи ... естествено че си заминава петролната индустрия . бавно и неотменимо . разгледай консумацията на петрол , а той основно е за транспорта , във водещите европейски икономики , заели се с електрификация на транспорта : норвегия , холандия , финландия , германия ... :))) ... да , има още годинки пред нея , но за силно ограничено приложение ... позяпай ... https://***.ceicdata.com/en/indicator/norway/oil-consumption отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Да бе Пеше, трубадуре на НАТО и МВФ !Всичко ще е слънчасало и вятърничаво!Стой та гледай !!Киловат за 10 ойро! И 1 дети на цяла фамилия!!Дай светъл пример !! по който да се равняваме ??!! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Статия написана от някой, дето няма връзка нито с действителността, нито със собствения си главен мозък. Въпреки всички писъци на екоталибаните, потреблението на нефт и газ расте... дори потреблението на въглища расте !!! Нека тия се пенсионират ако искат - те руснаците и арапите това чакат !!! Петролните компании имат избор - или да се вържат на екоталибанските глyпости, а след техния крах да правят опити отново да пробиват на пазар, който вече ще е зает от другите играчи, или да заложат на здравия разум, давайки на клиентите енергията, от която те се нуждаят... а ако някой екоталибанец ного врещи - да го намерят след 300 години на дъното на някой залив с бетонни блокчета на краката. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години С 300 лева пенсия. отговор Сигнализирай за неуместен коментар