Рядко заемам много силна позиция, която противоречи на пазарния консенсус. В редките случаи в миналото, в които съм го правил, първоначалното чувство беше на дискомфорт, пише за Financial Times Мохамед Ел-Ериан, главен икономически съветник на Allianz.
Въпросът е дали сегашният ми скептицизъм по отношение на консенсусния „умерен“ сценарий за пазарите (с нито твърде горещи, нито твърде студени условия), се превръща от краен в основен възглед за икономисти и регулатори. Хубавото е, че няма да имам нищо против, ако в крайна сметка сгреша, тъй като това би означавало и много по-малък риск от ненужни икономически и финансови смущения.
Както беше подчертано от скорошно проучване на Bank of America, пазарите в момента са доминирани от консенсус, основан на три основни хипотези: траен и силен глобален растеж; преходна инфлация; и вечно приятелски настроени централни банки.
Приемайки това триединство, инвеститорите тласнаха акциите и корпоративните облигации нагоре, застопориха пазарите на държавни облигации и игнорираха късите продавачи, които залагат на падащи цени
Независимо от някои уговорки, нямам сериозно разногласие с виждането, че растежът ще бъде силен в най-големите икономически региони в света - Китай, ЕС и САЩ.
Всъщност аз съм по-оптимистичен по отношение на европейските перспективи за растеж, отколкото съм бил много дълго време. Съгласен съм също така, че системно важните централни банки ще поддържат свръх разхлабена парична политика за доста време. Независимо дали е оправдано (в случая с Европейската централна банка) или не (в случая с Федералния резерв на САЩ), те са инвестирали твърде много от репутацията и мисленето си в стимулите, за да рискуват преждевременно отдръпване на монетарния ускорител.
Много се притеснявам обаче от широко разпространеното убеждение, че настоящото ускоряване на инфлацията ще бъде преходно. Това не е защото отричам, че двете влияния върху текущите данни ще се обърнат - ниската база от миналата година и някои временни несъответствия между търсенето и предлагането.
По-скоро имам предвид всички фактически доказателства за структурни промени в предлагането в момент, когато съвкупното търсене ще остане стабилно.
Това е видимо във функционирането на трудовия пазар, където несигурността относно несъответствието на уменията тласка нагоре заплатите. Предлагането на работна ръка също може да бъде повлияно от различната склонност към работа след излизането от пандемията. Освен това има непрекъснати промени във веригите за доставка, управлението на запасите и транспорта.