За да осветли въпроса, клонът на Федералният резерв в Минеаполис създаде инструмент, който позволява на обществеността да въвежда предположенията си и да изчислява банковите загуби по свои собствени сценарии, със и без фискална подкрепа.
Сега сме изправени пред някои фундаменталнли въпроси на политиките. С какви икономически сътресения би трябвало да се справят сами банките? И за кои шокове е подходящо да разчитат на подкрепата на данъкоплатците?
Повечето хора интуитивно разбират, че Ковид кризата бе различна от световната финансова криза. Пандемията по същество беше природно бедствие, засегнало глобалната икономика. И банките не бяха по-виновни от авиокомпаниите или хотелските оператори.
В контраст, банките помогнаха за създадаването на условията, които доведоха до кризата през 2008 г., като отпуснаха милиони лоши ипотечни заеми. И в двата случая банковият сектор, при липсата на държавна подкрепа, не би могъл сам да издържи загубите и да продължи да предоставя кредити на икономиката.
През 2008 г. много големи банки бяха заплашени от фалит, което принуди фискалните власти да се намесят в последния момент, за да предотвратят банков колапс, който можеше да превърне дълбоката рецесия в нова депресия. В случая с пандемията фискалните власти действаха агресивно още в началото, за да подкрепят икономиката, като по този начин спасиха и банковия сектор.
Никога не знаем предварително откъде ще дойде следващата криза или кой ще бъде виновен, когато настъпи. Единственият инструмент, който имаме, за да гарантираме устойчивостта на банките, е да направим така, че те да разполагат с достатъчно собствен капитал по всяко време.
Анализът на Федералния резерв в Минеаполис и многобройни външни експерти показва, че банките се нуждаят от около 20 процента дялово финансиране, в сравнение с около 13 процента днес, за да се предпазят от дълбоки икономически спадове, като например друга жилищна криза или пандемия.
Банките са против подобни предложения, защото по-високите нива на собствения капитал ще навредят на цените на акциите им. Обществеността трябва да реши: трябва ли банките да бъдат устойчиви или винаги да зависят от щедростта на данъкоплатците?