Пределните данъци в САЩ могат да достигнат военновременни размери

"Трябва да конфискуваме богатството", заявява конгресменът от Тексас Джон Гарнър през 1917 г. Гарнър, който е бил вицепрезидент по време на първите два мандата на Франклин Делано Рузвелт, говори за това как да се финансира Първата световна война. Но някои демократи са забравили онези дни, като хората на Байдън сега предлагат свирепи увеличения на данъците, които биха могли да съперничат или надхвърлят тези на Рузвелт, пише за Wall Street Journal Джей Старкмън, лицензиран одитор от Атланта, автор на книга за уникалната история на данъците и счетоводството.

Пределната федерална данъчна ставка скача до 77% през 1918 г. от 7% през 1913 г. След Първата световна война тя спада до само 25% в периода 1925-31. По време на Голямата депресия ставките са повишени до 64% ​​през 1932 г. и 79% през 1936 г. През април 1942 г. Рузвелт предлага индивидуална данъчна ставка от 100%, обявявайки, че на фона на „надвисналата национална опасност, когато всички излишни доходи трябва да отидат за спечелване на войната, никой американски гражданин не трябва да има нетен доход (след плащане на данъци) от над 25 000 долара“ (еквивалентът на малко повече от 400 хил. долара днес). Министерството на финансите тогава заявява, че тази най-висока ставка ще засегне само 11 хил. данъкоплатци. Демократите в Конгреса не позволяват въвеждането й. И все пак пределната ставка през Втората световна война достига 94%. Но щедрите отстъпки и по-лесното превръщане на обикновения доход в капиталова печалба помогнаха на данъкоплатците с високи доходи да избегнат плащането на тази ставка. 

Най-високите индивидуални данъчни ставки останаха на ниво от 91% до 1964 г., когато Конгресът приема предложението за намаляване на данъците на Джон Кенеди и определя пределната ставка на 70%. Ричард Никсън въведе 50% най-висока ставка за заплата и самостоятелна заетост (известна като „спечелени доходи“) през 1969 г. След това Роналд Рейгън понижи пределната ставката и за други доходи до 50%, и накрая до 28% през 1988 г. Тези намаления бяха придружени от премахване или промяна на отстъпките, които преди това помагаха на данъкоплатците да избегнат плащането на най-високата ставка. Днешните демократи се стремят да повишат пределната ставка до небето, като същевременно ограничават подобни компенсиращи отстъпки.

Изминахме дълъг път от 1909 г., когато пределната корпоративна ставка беше 1%, нараствайки до 53% по време на Втората световна война и установявайки се на 34% при Рейгън. След това пределните ставки се повишиха, докато Доналд Тръмп не ги намали до 37% (плюс 3,8% данък Medicare) за физически лица и 21% за фирми.

Администрацията на Байдън предлага да се повиши най-високата индивидуална ставка до 39,6% (плюс 3,8%) и до 28% за компаниите. От историческа гледна точка тези ставки не са безпрецедентни. Но с включване на щатските и местните данъци върху доходите и с приемането на допълнителни смазващи предложения на демократите, ставките биха се увеличили значително.

Някои от най-обременяващите предложения включват налагане на 12,4% данък социално осигуряване върху доходи над 400 000 щатски долара и почти удвояване на пределната ставка за дългосрочни капиталови печалби до 39,6%. Включително 3,8%-я нетен данък върху дохода от инвестиции, удължен от ObamaCare, това води до пределна ставка от 54,9% върху изкараните доходи и 43,4% върху приходите от инвестиции и спестявания.