Как постоянните представители в Брюксел взеха властта в ЕС

Това да бъдеш постоянен представител на ЕС в Брюксел е доста различно от повечето дипломатически работни места. Постоянните представители обикновено имат пряка връзка със своя министър-председател или президент, за разлика от други посланици, които се отчитат пред външните си министерства. Те също така председателстват големи дипломатически мисии, които са почти като мини правителства, пълни с експерти в широк спектър от политики, обхванати от ЕС, и водят постоянни преговори с колегите си от 26 други страни членки. По време на многото кризи в ЕС „ние се виждаме вероятно повече, отколкото с нашите съпрузи“, коментира един от сегашните посланици на ЕС.

От здравето до околната среда, от търговията до дигитализацията, официалната роля на Корепер е да подготвя всички заседания на Съвета, като определя кои точки достигат до министрите за решения. Министрите обаче са ограничени до своите столици през по-голямата част от пандемията, което затрудни дебатите и решенията. Това означава, че самите пратеници - дори повече от нормалното – наистина са вземали ключови решения.

Преди да удари COVID-19, всяка държава можеше да доведе посланик плюс четирима помощници. С присъствието на служители на Съвета и на Комисията, някои срещи преди коронавируса могат да се състоят от около 150 души. Заради вируса обаче срещите са провеждани във формат посланикът плюс още 1 служител, който замества постоянния представител, когато не може да присъства. На друг служител от всяка държава е е разрешено да наблюдава заседанията в зала на друг етаж.

Уменията на посланиците за сключване на сделки са подложени на изпитание през март, когато лидерите на ЕС ги помолиха да разберат как да разпределят тези допълнителни 10 милиона дози ваксини. Смята се, че за първи път на Корепер е поверено такова решение.

Ходът за търсене на арбитраж в Корепер дойде след като австрийският канцлер Себастиан Курц опорочи видеоконференцията на лидерите, като настоя страната му да получи допълнителни дози. Най-накрая беше намерен компромис, но не преди да бъде упражнен тежък натиск върху австрийския посланик Николаус Марщик. „Някои от нас отидоха при Ники и го попитаха дали е напълно наясно с последиците“, казва друг старши дипломат.

„Последици“ на езика на Корепер може да означава, че една държава може да се окаже изолирана по други важни въпроси или поне да се бори да намери съюзници. „Имаше някои моменти, които бяха доста тежки, в коридорите се сипеха заплахи“, коментира друг дипломат В крайна сметка Курц беше принуден да приеме сделка, която ефективно потвърди съществуващата формула за разпределение на ваксини, базирана на населението.

В никакъв случай Корепер не е успял да поправи всичко. Значителният фонд за възстановяване, финансиран от ЕС, е резултат от предложение на Европейската комисия и план, изготвен от Германия и Франция. Самите лидери на ЕС сключиха окончателната сделка за фонда и дългосрочния бюджет на блока.

През декември миналата година лидерите трябваше да се намесят отново, за да постигнат компромис за обвързването на изплащанията от фондовете на ЕС със спазване на принципите на правовата държава.

Сред ключовите съставки за сключването на сделки в Корепер, казват дипломатите, са личните отношения между посланиците. Някои се познават от почти 20 години. Наличието на свобода от правителството у дома, за да се сключват сделки, без да се налага постоянно да се консултират със столиците си, също се счита за жизненоважно.

Друго ценно умение на посланиците е способността им да сигнализират на колегите си, че не са доволни от „червената линия“, която правителството ви е наредило да поддържате.

Някои посланици казват, че засилената роля на Корепер просто отразява нарастването на значението на Европейския съвет, съставен от държавни и правителствени ръководители, за справяне с последните кризи. Те твърдят, че това е отнело известна власт на Комисията.

За разлика от високото уважение, което споделят лидерите на ЕС, Корепер не впечатлява всички. Защитниците на прозрачността отдавна критикуват този съвет като „черна кутия“ - непрозрачен орган, в който решенията, засягащи стотици хиляди хора, се вземат при затворени врати, с почти никакъв публичен контрол. Корепер може да се разглежда като черна кутия в черната кутия. Докато министерските срещи понякога са публични и се състоят обикновено от избрани политици, Корепер се състои от неизбрани дипломати или държавни служители, които се срещат на четири очи.

Емилио Де Капитани, бивш служител на ЕС, който се бори чрез съдилищата за по-голяма прозрачност при вземането на решения в ЕС, заяви, че „Корепер е като Политбюро ... всички преговори се провеждат тук“. В много случаи, отбелязва той, решенията, официално взети от министри, вече са предварително изготвени от Корепер. След това те се появяват в дневния ред на срещите на министрите като т.нар. „А точки“ и се одобряват без обсъждане.

Той определя протоколите на Корепер от неговите заседания като „изключително лаконични“ и казва, че те не отразяват истинския дебат, а само изявления от различни делегации, които те искат да бъдат публикувани.