ЕС знае как да се справи с Китай

В същото време Брюксел, под натиска на германския канцлер Ангела Меркел, която поднови ултиматума през юни 2020 г., продължи с преговорите по инвестиционното споразумение, окончателно договорено от двете страни през декември 2020 г. Високопоставен служител в Комисията, който е поискал да говори при условие на анонимност, определя съгласието на Пекин за споразумението като „подарък“.

Сделката включва значителни отстъпки от Пекин, включително по-голямо ниво на пазарен достъп и сфери за държавните предприятия, прозрачност на субсидиите и правила, забраняващи принудителен трансфер на технологии. „Като ни дадоха голям подарък, те се надяваха да предотвратят единния фронт с администрацията на Байдън“, казва служителят.

Надеждата на Китай обаче няма да се оправдае. Това, което изненада Китай, е, че ЕС не разглежда инвестиционното споразумение като политическо. След като принуди Пекин да отстъпи по ключови точки, блокът не се поколеба да премине през най-забележителните червени линии на Китай. На 22 март ЕС се присъедини към Великобритания и САЩ при налагането на санкции, насочени към китайски служители, за които се смята, че са замесени в нарушения на правата на човека в провинция Синдзян. Ходът извади Пекин от равновесие - както се вижда от реакцията му. Мнозина в Брюксел вярваха, че Китай би бил твърде загрижен за запазването на инвестиционното споразумение, за да реагира, или би го направил в строги граници. Вместо това китайското външно министерство реагира със сляпа бруталност.

Защо обаче Си Дзинпин, който се бори усилено за тази сделка, изглежда е променил мнението си? Както коментира влиятелният академик Куи Хондзян, „стратегическите партньори не се санкционират взаимно“, а китайската страна възприема инвестиционната сделка като политическа.

Подобно на добрите марксисти, китайските власти не вярват в разделянето на политиката и икономиката. Решението на Брюксел да санкционира четирима политически служители показва, че „системното съперничество“ все още е валидно и оперативно. Според длъжностно лице в китайския държавен съвет Си е решил, че европейците са предали духа на споразумението и че Китай трябва да отговори.

Лиу Зуокуй от Китайската академия за социални науки разширява чувството на разочарование. Според него двете страни трябва да преодолеят различията си и да преговарят. От друга страна, ЕС може да накаже Китай по всяко време според собствените си нужди и се смята, че Китай може да се съгласи с такова наказание.

Това означава, че Брюксел - не Вашингтон или Пекин, има ясна визия за това какви трябва да бъдат условията на отношенията между Запада и Китай: икономическа интеграция, но по европейски, а не по китайски модел.

Китайските служители може да се оплакват от термина „системно съперничество“, но вярват в него, както и Брюксел. Разликата е, че за Пекин няма разделение между пазара и държавата. Интересното е, че това е мнението и във Вашингтон. Европейците обаче са убедени, че имат по-добър план. Те ще продължават да настояват, че за да прави бизнес на тяхна територия, Китай ще трябва да спазва европейските условия.

Наистина китайските власти изпратиха някои съобщения, че искат да продължат да говорят. "Ние сме много спокойни", казва дипломат от Брюксел.