Петролните мултита са под натиск. Добре ли е това за климата?

ExxonMobil, Shell, Chevron и други: Дългогодишният бизнес на петролните компании се свива. Концерните трябва да намалят емисиите си на парникови газове, те трябва да изплащат дългове и в същото време се нуждаят от пари, за да инвестират в нови, благоприятни за климата бизнес области.

На 26 май Shell беше осъден от съд в Хага да намали емисиите си на CO2 с 45% до 2030 г. Акционерите на ExxonMobil избраха двама екологично настроени членове на борда, а инвеститорите на Chevron също ангажираха своята компания да прави повече за защитата на климата.

Доколко това помага на климата? Все още не е толкова ясно, защото все още има държавни петролни компании. В материал на Neue Zürcher Zeitung (NZZ) Роджър Кокс, адвокатът, спечелил делото срещу Shell в Хага, казва:

„Тази присъда променя коренно света. Големите компании не могат просто да гледат интересите на своите акционери, те трябва да поемат отговорност за дългосрочните ефекти на своите действия. Те носят отговорност точно като гражданите“.

Информационната агенция Bloomberg обаче пише, (подобно на агенция Ройтерс), че петролните държави могат просто да поемат бизнеса на корпорациите. Това не би послужило добре на климата. Държавните петролни компании не са обект на публичен контрол - нито от акционери, нито от природозащитници, и не трябва да публикуват никакви свързани с климата данни. Така че в бъдеще те биха могли да инвестират в петролни проекти, от които частните корпорации се отказват, и по този начин да увеличат пазарния си дял. 

Националните петролни компании (NOC) са до голяма степен защитени от този натиск. Когато собствениците са правителства, а не акционери, няма дисидентни членове на бордовете, като тези, които сега седят в борда на Exxon. Това означава, че държавните производители на петрол като тези, които влизат в ОПЕК+, могат да бъдат купувачи от последна инстанция за проекти за изкопаеми горива, отхвърлени от свиващите се големи корпорации.

Държавните компании също могат да поглъщат пазарен дял, като просто произвеждат петрол, който техните конкуренти от частния сектор не биха правили. Saudi Aramco и Abu Dhabi National Oil Co. харчат милиарди, за да увеличат съответните си производствени мощности с по един милион барела на ден, а Qatar Petroleum харчи над 30 милиарда долара за увеличаване на износа на втечнен природен газ с повече от 50%. (Aramco и Abu Dhabi National Oil отказават коментар).

Според Bloomberg пазарният дял на държавните петролни компании може да се увеличи до 65% до 2050 г. 2050 г. - това е годината, в която светът всъщност трябва да бъде напълно климатично неутрален, т.е. напълно без ползване на изкопаеми горива, за да има все още шанс за постигане на парижките климатични цели.

Роджър Кокс казва в интервю за NZZ защо гледа на нещата по различен начин. Запитан защо според него  Саудитска Арамко няма просто да произвежда повече петрол сега и да намали разликата, Кокс твърди, че това няма да стане, защото по цял свят има правителства, които искат да приложат Парижкото споразумение. В резултат на това инвестициите в нефт просто стават все по-малко и по-малко изгодни. Saudi Aramco също е така е овързан с инвестиционни банки. Профилът на риска от бъдещи инвестиции в нефтени находища непрекъснато се увеличава, пояснява той.