По-важното от миналата седмица

По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.

България

Седмицата отново се характеризира с разкрития за завареното в министерства и ведомства. „Корупция в различни сектори, маскирана в законосъобразна форма“ - това според служебния премиер Стефан Янев е реалистичната картина в България.

Язовири са били ремонтирани пет пъти по-скъпо от пазарните цени, обяви служебният министър на икономиката Кирил Петков. Язовирите са затревени, празни и неработещи, коментира той след проверката на водоемите „Пазар дере“ край Ловеч и „Злати войвода 3“ и „Злати войвода 4“ край Сливен. За ремонтите им са похарчени близо 5 милиона лева. 630 млн. лв. са излети в язовири без състезание и без нужда. Парите са разпределени между шест неназовани частни фирми без състезание. Целта е била спешни ремонти на опасни язовири. Проверка на министъра на икономиката Кирил Петков обаче показа абсурдно изпълнение, извършени ремонти, но неработещи обекти, и завишени в пъти цени на доставените материали.

Държавното дружество „Автомагистрали“ и Държавната консолидационна компания са служели като инструменти за избягване на обществени поръчки за строителство на магистрали и язовири, оповестиха Петков и служебният министър на регионалното развитие Виолета Комитова.

Междувременно стана ясно, че по всяка вероятност Централната избирателна комисия (ЦИК) ще сключи сделка директно с производителя "Смартматик" за закупуване на още 1500 машини за гласуване, обяви говорителят на комисията Цветозар Томов. ЦИК ще натовари "Сиела норма", с която по-рано този месец се провалиха преговорите за закупуване на още машини, да осигури поддръжка и логистика за всички машини на предстоящите избори срещу 4,35 млн. лв. без ДДС.

Служебният министър на здравеопазването д-р Стойчо Кацаров предлага пакет от мерки за промяна на модела на здравната система, включително и за отпадане на лимитите за лекувани пациенти в болниците, които бяха въведени през 2015 г., както и коефициенти на цените на медицинските услуги, така че за пациенти с множество тежки заболявания да се заплаща повече.

БНБ е одобрила новото ръководство на ББР, но вписването ще се забави. Така пада поредната пречка пред смяната на ръководството на ББР, която служебният икономически министър Кирил Петков се опитва да прокара вече близо месец. Това обаче все още няма да е краят на сагата. Досегашните надзорници Митко Симеонов и Велина Бурска обжалват решението на министъра и така формално още не са отстранени, а тъй като по устав на ББР надзорният й съвет е от трима членове, няма как да се впишат одобрените от БНБ нови членове.

ЕС и еврозоната

Федералното правителство на Германия иска отново да увеличи новия дълг през следващата година. Правителственият проект, изготвен от Министерството на финансите за бюджета за 2022 г., предвижда нетни заеми от около 100 милиарда евро. При представянето на основните точки беше очакван нов дълг от 81,5 милиарда евро.

Една от причините за допълнителното изискване за заеми е незабавната климатична програма с обем от осем милиарда евро. Тя включва 26 индивидуални проекта, с които трябва да се насърчават усилията за опазване на климата, например в транспортния, промишления и строителния сектор. Допълнителни седем милиарда евро са предвидени за здравеопазване и още 1 млрд. евро - за дългосрочно осигуряване. Кабинетът възнамерява да приеме правителствения проект за бюджета и средносрочното финансово планиране в сряда. Следващото правителство обаче трябва да изготви собствен проектобюджет след изборите през септември.

Германската авиокомпания Lufthansa обяви, че ще изплати държавната помощ, получена по време на кризата, през следващите няколко месеца. На общото събрание в началото на май акционерите на Lufthansa одобриха увеличение на капитала до 5,5 милиарда евро. Германия, Австрия, Белгия и Швейцария бяха обещали на авиокомпанията помощ от общо 9 млрд. евро помощ. Lufthansa обаче взе само част от сумата; в момента дължи на германската държава около 1 млрд. евро.

ЕК и правителството на САЩ постигнаха компромис в спора относно субсидиите за производителите на самолети Airbus и Boeing. Взаимните наказателни мита първоначално трябва да бъдат замразени за пет години. Други наказателни мита като тези, наложени от САЩ по времето на Доналд Тръмп върху стоманата и алуминия, остават в сила.

ЕК одобри първите национални планове за възстановяване. Испания ще получи 69,5 милиарда евро от възстановителния фонд, Португалия - 16,6 милиарда евро. И двете бяха сред първите страни от ЕС, които кандидатстваха. Португалия беше първата държава, която депозира плана си, следвана от Германия, Гърция, Франция, Полша и Люксембург. Сега следва петте плана да бъдат внесени в съвета, който ще има един месец да ги одобри. От първите пет държави Португалия и Гърция искат и безвъзмездна помощ, и заеми, а Испания, Дания и Люксембург кандидатстват само за грантове.

За пореден път Еврогрупата не успя да постигне съгласие по график за въвеждане на Европейската застраховка на влоговете (EDIS). Пътната карта трябваше да бъде въведена до края на юни, сега се търси споразумение до края на годината. Една от основните спорни точки е, че Германия, наред с други, настоява за намаляване на рисковете в банковите баланси преди въвеждането на EDIS.

Междувременно в ЕС се формира съпротива срещу планираната от Комисията реформа на Пакта за стабилност на ЕС. Преди срещата на финансовите министри австрийският финансов министър Гернот Блюмел се обяви против големи промени. Комисията възнамерява да представи своите предложения за реформиране на европейските фискални правила през есента.

Банковият надзорен орган към ЕЦБ поиска от големите банки в еврозоната да подобрят значително своите процеси за оценка на свързаните с климата рискове. Нито една банка не изпълнява все още всички очаквания на надзорните органи, заяви заместник-главният надзорник на ЕЦБ Франк Елдерсън. Повече от половината банки все още нямат процес за оценка на въздействието на климатичните рискове и само около 40% обръщат внимание на това, че отговорност за управление на климатичните рискове трябва да носи корпоративното управление. В момента ЕЦБ изследва по-големи области на икономиката за тяхната уязвимост към климатичните рискове. Резултатите могат да бъдат публикувани в средата на годината.

Великобритания подписа споразумение за свободна търговия с Австралия. Това е първата изцяло предоговорена търговска сделка на правителството на Обединеното кралство след Brexit.

Америка

Федералният резерв на САЩ зададе за първи път перспектива за повишаване на лихвените проценти. Според актуализираните прогнози на Фед ключовите лихвени проценти могат да се повишат два пъти с общо половин процент през 2023 г. Централната банка запази целевия диапазон за своя референтен лихвен процент непроменен на ниво между нула до 0,25% - където се намира от март 2020 г. - и се ангажира да продължи покупките на активи с темпо от 120 милиарда долара месечно, докато бъде постигнат „съществен по-нататъшен напредък“ по заетостта и инфлацията.

Тримесечните прогнози показват, че 13 от 18 централни банкери подкрепят поне едно увеличение на лихвените проценти до края на 2023 г. спрямо седем през март. До края на същата година единадесет служители предвиждат поне две подобни решения. Освен това седем от тях предвиждат това да се случи още през 2022 г., спрямо четирина по-рано.

В същото време централните банкери очакват инфлацията да нарасне до 3,4 процента през тази година и да спадне до 2,2 процента през 2022 година. 

Върховният съд на САЩ отхвърли иск срещу здравната реформа на бившия президент Барак Обама. Републиканците се бяха опитали да обяват Обамакеър за противоконституционен

Азия

Японската централна банка обяви, че ще насърчава частни инвестиции срещу изменението на климата с програма за финансиране. Централната банка оправда решението с факта, че изменението на климата може да окаже много голямо влияние върху икономическата активност и инфлацията в средносрочен и дългосрочен план. В същото време BoJ удължи програмите си за подпомагане заради коронакризата с шест месеца до март 2022 г.

Развиващи се страни

Турската централна банка разшири дейността си по обмен на валута с Китай. Новото споразумение е на стойност 3,6 милиарда долара, с което общата сума става общо 6 милиарда долара. Валутните резерви на Турция се сринаха миналата година, главно поради слабостта на местната валута, лирата.