Ще се оттеглят ли руските шпиони в сянка след срещата между Байдън и Путин?

Германия обвини руските правителствени агенции в организирането на убийството през 2019 г. на бивш командир на чеченските бунтовници, който бе прострелян посред бял ден в берлински парк.

В ерата на социалните медии, камерите за наблюдение и мобилните телефони за агентите става много по-трудно да прикрият следите си. Освен това някои правителства са по-податливи да алармират обществеността, когато открият тайната ръка на Москва.

Това, което се промени през последните години, е способността на западните служби и разследващите журналисти да откриват злокачествени действия на Кремъл, така че да може да им се поиска отговорност, казва Синисалу от естонското разузнаване. „Елитът на Кремъл вече не успява да прикрие, че използва престъпни методи и тактики, за да постигне своите политически амбиции, независимо дали срещу други държави, или собствения си народ“, посочва той.

Различия в ЕС

Въпреки че има широко съгласие между западните правителства и разузнавателните агенции, че агресивната тактика на Русия представлява проблем, това не означава, че те са единни относно това как да реагират. Някои държави – например Нидерландия, са доста гласовити, когато разкриват руска дейност. Други избират да решават проблемите тихо или изобщо да не се занимават. Правителството на Унгария например поддържа приятелски връзки с Кремъл и е критикувано за това, че си затваря очите за някои руски разузнавателни дейности в страната.

Когато Чехия оповести твърденията си за взривовете на складовете за боеприпаси, реакцията в цяла Европа беше до голяма степен риторична. Словакия, Румъния и балтийските страни изгониха дипломати в знак на солидарност. България също изпрати дипломат заради собствените си подозрителни експлозии, но много други страни останаха само с няколко туита и прессъобщения.

Някои се питат дали действия, които изглеждат тежки, като масовото експулсиране на дипломати, заподозрени в шпионаж, имат голямо въздействие. Искането на дипломати да се приберат е „начин за изпращане на съобщение от 20-ти век, но не е толкова ефективно, защото не живеем в онези дни“, казва Алина Полякова, президент на Центъра за анализ на европейската политика. Експулсирането „има за цел да подкопае способността на Русия да шпионира и да събира информация“, добавя тя. В дигиталната ера обаче да имаш хора на място е „по-малко притеснително“.

Други казват, че в някои случаи си струва да се оставят оперативните работници да останат в ЕС и да се следят по-внимателно. „Ако имате ресурси, можете да си позволите да играете игри, позволявайки на шпиони да продължат с операциите си, да влияят на това, върху което могат, като по този начин ги заблуждавате, че събират информация за техните оперативни интереси“, коментира бивш служител на разузнаването от Централна и Източна Европа.

Понякога обаче никоя страна не може да си позволи да остави десетки хора да работят на едно място. Така че за всеки отделен случай трябва да се решава доколко да се прави работата им невъзможна, допълва източникът на медията.

Служителите на разузнаването твърдят, че обменът на информация и координацията между европейските служби се е увеличил през последните години и това им е помогнало да следят руските оперативни служители. Яунишкис, литовският ръководител по сигурността, определи членовете на ЕС и НАТО „все по-осъзнати“ за руските заплахи.

ЕС наложи санкции срещу много членове на ГРУ заради хакерската атака срещу Бундестага, делото за отравяне на Скрипал в Обединеното кралство и опита за кибератака в Хага. Като цяло обаче ЕС още не е формулирал ясен съвместен отговор, който би разтревожил Русия. Нов план за отношения с Русия, представен от ръководителя на външната политика на ЕС Жозеп Борел, получи топъл прием от дипломати в Брюксел, но според тях той е твърде мек.