Ще се оттеглят ли руските шпиони в сянка след срещата между Байдън и Путин?

Завръщане на Студената война?

Подходът на руските оперативни служители има отзвук от Студената война, когато Путин служи като агент на КГБ в Дрезден, тогава част от комунистическа Източна Германия. През съветската епоха Москва е известна с това, че използва „активни мерки“ в чужбина - вариращи от разпространение на дезинформация и фалшификации до саботажи и убийства.

Политическият възход на Путин подкрепи връщането на шпионитев сърцето на властта, след като руските разузнавателни служби бяха отслабени през бурните времена в 90-те години.

Пелттари от финландското разузнаване коментира, че агенцията му вижда две основни задачи пред съвременните руски шпиони - да събира класифицирана информация и тайно да влияе на чужди държави.

Московските шпиони отдавна се чувстват като у дома си в европейските столици, като често работят в големи посолства, където според експертите до една трета от служителите са шпиони. Понастоящем има поне три руски агенции, работещи в чужбина: Федералната служба за сигурност (FSB) - основният наследник на КГБ, Службата за външно разузнаване (SVR) и службата за военно разузнаване GRU.

Преди чешките разкрития да станат публично достояние, Прага е била известна като град с интензивно руско разузнавателно присъствие. Подобна репутация споделят Виена и Будапеща. Руски агенти са активни на целия континент - от Ирландия до Балтика, и все по-често влизат в медиите. Само от февруари до май тази година поне четири държави от ЕС - България, Германия, Италия и Полша, обвиниха руски агенти в опити да предадат нелегално информация на Москва.

Томас Халденванг, ръководител на главната вътрешна разузнавателна агенция на Германия, коментира пред вестник Welt am Sonntag този месец, че руската разузнавателна дейност в Германия е достигнала нивата от Студената война.

Промени в шпионския пейзаж

Няколко фактора помагат да се обясни как операциите на Русия са станали по-видими през последните години: приоритетите на Москва се променят; динамиката на властта в руската разузнавателна общност се променя; Западът започна да забелязва това.

„Кремъл реши по същество, че това е политическа война със Запада и следователно в известен смисъл ще действа по-скоро според това, което бихме могли да си представим като военновременни правила“, посочва Марк Галеоти, експерт по руските разузнавателни служби и старши сътрудник в Royal United Services Institute, британски мозъчен тръст.

Междувременно Путин започна да разчита повече на операторите от ГРУ. През последните години руският лидер се „разочарова от ФСБ“ и е „по-внимателен към това, което му дават военните“, казва Андрей Солдатов, руски разследващ журналист, който е съавтор на няколко книги за руските служби за сигурност.

ГРУ набира агенти отчасти от специалните сили, които „не виждат разлика между военно и мирно време“, допълва Солдатов. Те са „много по-брутални“ и „по-склонни да поемат рискове“, казва още той.

Западните правителства обвиниха ГРУ в извършването на кибератака през 2015 г. срещу Бундестага. Тогава бяха засегнати имейлите на много политици, вкл. и канцлера Ангела Меркел. САЩ обвиниха служители на ГРУ в провеждане на различни кампании, а Франция – в хакване и изтичане на информация преди изборите през 2017 г., насочени към партията на президента Еманюел Макрон и други политици.

ГРУ са обвинени и в опит да пробият Wi-Fi мрежата на базираната в Хага Организация за забрана на химическото оръжие (OPCW) през 2018 г., но нидерландската Служба за разузнаване и сигурност заяви, че е осуетила опита за кибератака. Служителите на ГРУ Анатолий Чепига и Александър Мишкин бяха обвинени, че са извършили отравяне с помощта на нервния агент новичок на руския дезертьор Сергей Скрипал през 2018 г. Чешките власти предполагат, че двамата мъже са свързани с взривовете през 2014 г. в страната.