Капитализмът се откупува на бързи обороти

Холдинговата компания на Google – Alphabet, обяви обратно изкупуване за 50 милиарда долара тази година и издаде облигации за малко под 10 милиарда долара от 2020 г. насам. За това групата плаща на своите кредитори лихва между половин и почти два процента.

Несъмнено най-големият купувач на собствени акции е Apple – за 400 млрд. долара през последното десетилетие и нови програми на стойност 90 млрд. долара. Компанията на Тим Кук емитира облигации на стойност 28 млрд. долара от началото на миналата година. Те струват на производителя на iPhone годишна ставка между 0,75 и 2,8 процента.

Apple всъщност е в удобна позиция с рекордните 204 милиарда долара в брой. Проблемът: по-голямата част от тези пари е в чужбина. Компанията ще трябва да плати данък при репатрирането ѝ в САЩ. Ето защо предвид ниските лихвени проценти за групата е по-евтино да тегли заеми за финансиране на обратно изкупуване на акции, отколкото да плаща данъци върху печалбите си.

Друг от големите любители на тези операции е Уорън Бъфет. През последните 12 месеца неговата холдингова компания Berkshire Hathaway купи собствени акции за 27,9 млрд. долара. Все пак паричните активи на компанията са нараснали с 31% до 464 млрд. долара за една година.

90-годишният инвеститор отдавна се затруднява да намери подходящи цели за инвестиции и поглъщания. Изкупните цени за компании са твърде високи за Бъфет на фона на от години рязко покачващи се цени на акциите - това е валутата на борсата.

Бъфет гледа на обратното изкупуване като на изход. Той обаче се старае да се открои сред тълпата: „Не мисля, че акциите на Berkshire трябва да се изкупуват обратно на всяка цена. Искам да подчертая това, тъй като много американски изпълнителни директори имат недобър опит при харченето на корпоративни пари за акции, когато цената се повишава, вместо когато пада“, поясни Бъфет по време на виртуалното годишно общо събрание през май.

Дори силно задлъжнели корпорации изкупуват обратно собствени акции: например, конкурентът на SAP Oracle - за 14,8 милиарда долара през последните 12 месеца при увеличен за едно тримесечие от 27,7 милиарда долара на 33,4 милиарда долара нетен дълг.

Дори свръхзадлъжнелите корпорации, т.е. тези с отрицателен собствен капитал, придобиват собствени акции, като например производителят на компютри и принтери Hewlett-Packard, автомобилният доставчик Autozone и производителят на цигари Philip Morris.

Голямото количество евтини пари, които Федералният резерв на САЩ предоставя с исторически ниския си лихвен процент и обратното изкупуване на облигации, води корпоративния дълг към все по-високи рекорди. А на тази скъпа и често финансирана от дългове подкрепа на цените на акциите не се вижда краят.

Новият президент на Америка Джо Байдън не се счита за защитник на тази практика - но за разлика от бившия си претендент в собствената си партия Бърни Сандърс, не е и критик. Сред тях е обаче влиятелният американски икономист Уилям Лазоник.

Когато Байдън обяви плановете си да инвестира 2 трилиона долара в инфраструктура и борба с климатичните промени, Лазоник призова компаниите, получаващи субсидии, да спрат обратното изкупуване на акции. Но и той остана само с този призив.

Обратните изкупувания на акции бяха спорна тема в САЩ за дълъг период от време и дори забранени в продължение на половин век. По време на тежката икономическа криза в началото на 30-те години надзорните органи забраниха подобни програми, защото те биха манипулирали пазара.

Едва с дерегулацията на финансовите пазари по време на американския президент Роналд Рейгън, който от гледна точка на привържениците на Wall Street „счупи оковите“ на фондовите борси, в края на 1982 г. бяха разрешени обратните изкупувания на акции.

Изминаха почти четири десетилетия от решението на Рейгън, а S&P 500 нарасна с близо 3000 процента. 1000 долара, инвестирани в индекса по онова време, днес са 31 000. А през 40-годишния период преди това, без разрешеното обратно изкупуване на акции, S&P нарасна със „само“ малко под 1000 процента.