Нарастващите инфлационни очаквания не са належащата опасност

Нарастващите инфлационни очаквания увеличават натиска върху Федералния резерв на САЩ да предприеме действия - по-специално да намали своите покупки на облигации. Това би било неразумно. Вместо това Федералният резерв трябва да се съсредоточи върху предотвратяването на потенциална спирала на цените и заплатите, пише в свой анализ Карл Смит от Bloomberg.

Инфлационните очаквания играят огромна роля в стандартната парична теория. Водещи икономисти и икономически коментатори многократно предупреждаваха, че нарастващите инфлационни очаквания откриват пред Фед неприятен избор между повторение на 70-те и смазваща рецесия. Последното предупреждение идва от един от бившите експерти на банката, Брайън Сак.

Преди повече от десетилетие Сак популяризира измерител на инфлационните очаквания, който използва пазарните цени, за да разбере докъде ще стигне инфлацията според инвеститорите, но не сега, а след пет години. Според Сак този измерител е започнал да мига в жълто, ако не и в червено.

Като начало, макар че мярката е предназначена да разбере какво пазарите смятат за пътя на инфлацията в средносрочното бъдеще, това бъдеще е много по-тясно свързано с нивото, на което е инфлацията прави в непосредственото настояще. В началото на 2004 г., например, мярката на Сак беше близо до горния край и значително по-висока от сегашната - около 2,7% в сравнение с 2,2% сега. Пет години по-късно, основният индекс PCE, предпочитаният от Фед индикатор, спадна под 1% за първи път в историята. Той не достигна 2% още три години и след това след само няколко месеца на това ниво, отново потъна под целта през всеки месец до 2018 г.

Честно казано, инвеститорите не биха могли да предвидят инфлационния срив, съпътстващ Голямата рецесия. В известен смисъл обаче това е и въпросът - и инфлацията, и инфлационните очаквания се ръководят предимно от настоящите условия. Високите очаквания от средата на 2000-те не попречиха на инфлацията да спадне в отговор на финансовата криза. И обратно, мярката на Сак достигна най-ниската си стойност през декември 2008 г., когато пазарът се сгромоляса, за да се възстанови напълно една година по-късно.

Същността на въпроса е, че докато икономистите използват термина „инфлационни очаквания“, действителната динамика е по-сложна. Според автора трябва да помислим за концепцията за ценообразуването.

За някои стоки като суровини, нормите позволяват големи колебания от месец за месец или дори от ден за ден. В другата крайност, широкото разбиране е, че цената на труда единствено се повишава, освен при криза. Тези увеличения на заплатите са най-често оправдани като компенсация за по-високи разходи за живот. И тъй като заплатите са основните производствени разходи, като цяло нарастващите заплати обикновено водят до повишаване на цените.

Това създава възможност за самоподдържаща се спирала на цените и заплатите. Служителите свикват с големи увеличения на заплатите. Тези увеличения на заплатите налагат голямо увеличение на цените. И така нататък.

По-скоро става дума за пазара на труда, отколкото за колебанията на пазара на облигации. За съжаление САЩ навлизат в период, в който потенциалът за този тип спирала е реален. През април разкритите работни места нараснаха до рекорди за всички времена, но заетостта беше относително слаба за този момент на възстановяване.
Съществуват реални ограничения за предлагането на работна ръка, по-специално допълнителни бонуси за безработни. Засега работодателите се противопоставят на повишаването на заплатите, защото разбират, че ако го направят, ще бъде много трудно да ги намалят, ако се наложи.

Напрежението между тези сили обаче в крайна сметка ще достигне връхна точка. Или предлагането на работна ръка ще нарасне, или съпротивата срещу повишаване на заплатите ще отслабне. Ако последното се случи, потенциалът за ускоряване на инфлацията ще бъде налице, независимо какво казва пазарът на облигации.

Именно тази вероятност би трябвало най-много да засяга Фед. Централната банка може да направи твърде малко, за да спре това сама. Но точно както председателят Джером Пауъл помоли служителите да направят повече в подкрепа на икономиката по време на пика на пандемията, сега той трябва да насърчи по-голямо предлагане. Плащането на бонуси за връщане на работа и принуждаването на училищата и летните лагери да отворят по график ще направи повече за контрола на бъдещата инфлация, отколкото всяко намаляване на покупките на облигации.