Alexa, къде останаха данъците?

Рядко се случва европейските министри на финансите да се обръщат публично към отделни компании. Но сегашният германски финансов министър Олаф Шолц понастоящем е и кандидат за канцлер от страна на Социалдемократичната партия (SPD) - и следователно е малко по-oфанзивен. В началото на седмицата ръководителят на партията публикува своя снимка, заедно с думите „Извинявай Alexa, Amazon най-накрая ще плаща данъци в световен мащаб“.

Предистория на самоувереното съобщение: През уикенда страните от Г7 подкрепиха концепцията за международна данъчна реформа за бизнеса. Решаващ елемент е минималният данък, който Шолц предложи преди три години. Целта му е да ограничи промяната в печалбите в световен мащаб, която мултинационалните компании като Amazon са използвали, за да минимизират данъчните си плащания.

Дори ако решението на Г-7 бележи пробив, ликуването на Шолц може да се окаже преждевременно. От една страна, развиващите се страни все още трябва да бъдат убедени в реформата - преди срещата на върха на Г-20 в началото на юли. Тук се очертават трудни преговори, особено с Китай.

От друга страна, не е ясно дали решаваща част от реформата изобщо се отнася за търговския гигант от САЩ. „Напълно възможно е Amazon да не бъде включен“, казва пред германското издание Der Spiegel Доминика Лангенмайр, данъчен експерт в Католическия университет в Айхщат.

Минималният данък е само един от двата стълба на планираната реформа под ръководството на организацията на индустриализираните страни ОИСР. Другата част е нов налог, който се очаква да се плати от около сто компании с поне 20 млрд. долара годишни продажби по целия свят. Начинът, по който се разпределят приходите от този данък, зависи от продажбите в отделни държави - а не, както беше досега, от местоположението на бизнес подразделението. Според резолюцията на Г-7 пазарите, т.е. тези, в които се извършват продажбите, трябва да получат поне една пета от печалбите, които надвишават маржа от десет процента.

„Забелязва се, че това е трудно договорен компромис“, казва икономистът Лангенмайр за формулата, създадена като алтернатива на чистите цифрови данъци. Такива данъци, които се базират най-вече на продажбите, вече бяха въведени от страни като Франция еднолично и изнервиха САЩ, които заподозряха атака срещу местната дигитална индустрия.

С настоящата формула обаче Amazon може вече да не е член на клуба на 100-те по-сериозно облагаеми корпорации. Американската компания реализира приходи за поразителните 386 млрд. долара през миналата година, но маржът беше само 6,3 процента - тоест под прага, определен сега от страните от Г-7. Дали Amazon, чийто основател Джеф Безос достигна средна данъчна ставка от 0,98 процента няколко поредни години според новите медийни разкрития, в крайна сметка няма да плаща абсолютно нищо?

Няма да се стигне чак толкова далеч - тъй като планираният минимален данък, т.е. първият стълб, би се прилагал за компанията така или иначе. „Amazon определено трябва да плаща повече данъци върху печалбата“, казва Лангенмайр. „Но повечето от ставките ще попадат в САЩ, а не в Европа.“ Причината: Ако Amazon плаща някъде в чужбина по-малко от глобално договорената минимална данъчна ставка, могат да се извършват допълнителни плащания в държавата на седалището на компанията, а то е в Сиатъл.

За да може и европейците също да получават повече данъци от преди от Amazon, те вероятно ще настояват за така наречения подход на сегментиране. Отделни части на дадена фирма ще могат да се облагат отделно, ако надвишават праговете на оборот и рентабилност. В случая с Amazon това се отнася за бизнеса с други търговци на дребно, които използват платформата за своите продажби.

Подходът за сегментиране трябва да се използва само в изключителни случаи. Но той ни дава представа за това колко трудно ще бъде договарянето на технически подробности за новите данъчни правила. Корпорациите и днес свиват изкуствено печалбите си с помощта на данъчни и консултантски фирми. След постигане на споразумение за глобалната данъчна реформа те трябва да обърнат специално внимание на новите прагове.

Все още има много въпроси без отговор и относно минималния данък. За разлика от други държави, Естония не облага печалбите, докато не бъдат преразпределени. До каква степен предварително може да се вземе предвид такова облагане за минималния данък? Преговарящите ще трябва да изяснят и това.

Не на последно място, не е ясно колко в крайна сметка ще бъде минималната данъчна ставка. Министрите от Г-7 призовават за 15 процента. Това ги поставя доста под 21-те процента, които американският президент Байдън бе посочил като национален минимален данък, и само малко над 12,5-те процента, които Ирландия налага в момента. Поради това неправителствените организации разкритикуваха решението на Г-7 като неадекватно.

15-те процента обаче трябва да се отнасят до ефективното данъчно облагане - т.е. какво всъщност прехвърлят компаниите към данъчните власти. В Ирландия и много други страни тази ставка досега бе далеч под номиналния процент поради много специални правила. „Вярвам, че е добре минималната данъчна ставка да бъде по-ниска“, казва експертът Лангенмайр. „Защото много страни страртират от нула процента“.

Следващата стъпка вече се планира във Вашингтон. Така нареченият „Закон за иновациите и конкуренцията на САЩ от 2021 г.“ (USICA) е един от малкото законопроекти, по които демократите и републиканците са единни. „Китайската комунистическа партия има за цел да надмине САЩ технологично и икономически и да изнесе своите технологии в целия свят“, казва сенаторът от Демократическата партия Марк Уорнър. Америка, заедно със своите партньори, трябва да се противопоставят на това.

Въпросът е дали европейците са готови за подобен ход. Волфганг Ишингер не е особено оптимист. „Европа все още спи“, оплаква се ръководителят на Мюнхенската конференция за сигурност (MSC). Липсата на европейска стратегия за Китай води до "нарастващо разочарование" във Вашингтон, смята той.