В Европа Байдън търси съюзници срещу китайската технологична диктатура

Едновременно конкурент, партньор и системен противник

Формулата, около която европейците се обединиха поради икономическата реалност, е, че Китай е едновременно конкурент, партньор и системен съперник. Това звучи добре обмислено, но е и политически удобно, защото избягва твърда дефиниция.

Но и в Европа възприемането към Пекин се променя постепенно. Потисничеството на уйгурското малцинство, изкореняването на демокрацията в Хонконг и опитите на китайците да използват доставките на маски и ваксини, за да разширят зоната си на влияние, събуждат духа на противопоставяне у европейците.

На конференцията на посланиците във външното министерство на Германия федералният външен министър Хайко Маас формулира позицията на Европа в понеделник, както следва: „По-тесни отношения с други демокрации - в Латинска Америка, Африка и Азия - не означават ново разделение на света. Не искаме презареждане на студената война. Но трябва да вземем под внимание, когато другите задават системните въпроси“. По-специално Маас подчерта „все по-строго следвания принцип на Пекин за„ превръщане на икономическите зависимости в политическа лоялност“.

Тези зависимости обаче вероятно ще се увеличат - поне ако зависи от европейската икономика. В проучване на Търговската камара на ЕС в Пекин 59 процента от компаниите, работещи в Китай, заявиха, че обмислят да разширят бизнеса си на китайския пазар - увеличение с осем процентни пункта в сравнение със същия период на миналата година.

Само девет процента искат да отменят инвестициите си в Китай или да се съсредоточат повече върху други пазари - според камарата това е най-ниската стойност, регистрирана досега в проучването.

От политическа гледна точка тези данни са взривоопасни. Защото всъщност декларираната цел на европейците е да намалят зависимостта си от Китай чрез установяване на повече икономически контакти с други партньори в Азия. Германското правителство например е изложило това в своята индо-тихоокеанска стратегия.

Европа споделя много обвинения

По принцип европейците споделят много от обвиненията на Вашингтон срещу икономическите практики на Пекин. Изолиране на собствените пазари, нарушаване на конкуренцията чрез субсидии, кражба на интелектуална собственост - за да се противодейства на това, ЕС се стреми да работи в тясно сътрудничество с американците. Същото се отнася и за технологичния сектор и по този начин за въпроса дали демократичните или автократичните ценности формират основата за стандартите на цифровия свят.

Шефът на Института за германска икономика Михаел Хютер е уверен, че по-силно сътрудничество между САЩ и ЕС ще направи впечатление в Пекин. „Китайците ще трябва да реагират, ако трансатлантическото партньорство заработи отново," казва той. Вашингтон обаче отива много по-далеч от Брюксел: Америка иска да победи Китай със собствените му оръжия - особено в индустриалната политика.

Под етикета „Произведено в Китай 2025“ от 2015 г. насам китайският президент Си Дзинпин открито преследва целта да постигне глобално технологично лидерство чрез масивна държавна помощ. Сега САЩ реагират на това с контраатака на индустриална политика: с инвестиционен пакет от почти 250 млрд. долара от държавата, с който САЩ възнамеряват да защитят лидерската си позиция над Пекин в ключови технологии като микрочипове, изкуствен интелект, роботика и квантови изчисления.

Европейците също искат да вървят в тази посока и да се опитат да върнат производството на полупроводници и други важни компоненти в Европа. Но те постигат по-бавен напредък от САЩ, макар и само защото ЕС трябва да балансира интересите на 27 държави членки.