Това стана много обсъждано. То също така не е чисто локален въпрос. Ако Федералният резерв трябва да повиши рязко лихвените проценти, това вероятно ще доведе до нова остра рецесия в САЩ. Това би било лошо не само за Америка, но и за света, включително за уязвимите развиващи се страни.
Именно този контекст прави дебата за инфлацията особено важен. Стивън Роуч, който е работил във Фед през 70-те години, припомни Артър Бърнс, председателят на Фед, който пусна инфлационния дух от бутилката в началото на 70-те години. Ако това се повтори, то би било с висока цена за почти всички. Но вероятен ли е този резултат? Отговорът е „да“ - не заради това, което вече се случи, а заради ангажиментите на Фед.
Повишаването на инфлацията, което наблюдаваме сега, може да бъде скромно и временно, и да не повлияе на инфлационните очаквания, както смята Фед. Но Фед влезе в капана на бавната реакция, особено като се има предвид фискалната експанзия. Това е така, защото, по думите на заместник-председателя Ричард Кларида, „Фед очаква, че ще бъде уместно да се запази лихвата по федералните фондове в настоящия целеви диапазон от 0 до 25 базисни пункта докато инфлацията достигне 2% (на годишна база ), а условията на пазара на труда достигнат нива, съвместими с оценката на Комисията за открития пазар за максимална заетост.”
Това е политика, основава на резултатите, а не на прогнозите. Какво означава това на обикновен език? То означава, че Фед ще продължи да поддържа свръх разхлабена парична политика, докато заетостта не достигне своя (непознаваем) „максимум“. Предвид лагът между политиката и резултатите, това гарантира надхвърляне. Когато икономиката най-накрая достигне точката, в която Фед ще започне да затяга политиката, тя вече ще е загряла (при „максимална заетост“) и неизбежно ще става все по-гореща.
Това се случи през 70-те години. В него случай необходимата дезинфлация беше отложена, докато Пол Волкър не застана начело на Фед през 1979 г. Опитът беше брутален. Предвид неизбежните лагове между затягането и овладяването на инфлацията, цената отново може да бъде сериозна. Това не би имало значение само за САЩ. Не забравяйте: шокът на Волкър предизвика дълговата криза в Латинска Америка. Този път почти навсякъде има много повече дългове. Силното монетарно затягане би създало още по-голяма разруха от тогава.
Излизането на света едновременно от пандемичната криза далеч не е сигурно. Все още трябва да се направи много по въпроса. Освен това новият подход към паричната политика на най-важната централна банка в света рискува да отиде твърде далеч. Реагирайки само на резултатите, тя почти сигурно ще реагира твърде бавно. Възможно е това да няма значение, защото очакванията остават добре вкоренени, каквото и да се случи. Моля се това да е така. Алтернативата е ясна.