Задава се нова ера на корпоративна прозрачност

Данъчната сделка на министрите на финансите на страните от Г-7 е стъпка по пътя към по-добра глобална данъчна система. Стигнахме толкова далеч поради натиска от гражданите, които осъзнаха колко порочна е сегашната система. Ето защо ходът на ЕС от миналата седмица да принуди големите корпорации да разбият публично печалбите си по държави е толкова важен, колкото и сделката на Г-7, пише Мартин Сандбю за Financial Times.

Лошата новина е, че новите правила са пълни с пропуски. Прагът от 750 млн. евро приходи за финансово отчитане е твърде висок; и компаниите получават твърде много свобода да избегнат правилата, като се позовават на търговската тайна. Най-лошото е, че компаниите трябва да разбият печалбите и данъците само по държави членки на ЕС и шепа изброени данъчни убежища - покана за регулаторен арбитраж чрез концентриране на печалбите в субекти от необхванати държави.

Някои лобисти твърдят, че е ненужно да се оповестява това, което данъчните знаят. Но както показва сделката на Г-7, публичното разкриване на съмнителни данъчни маневри породи политически стремеж за поправяне на глобалните данъчни правила, осигуряване ресурсно на данъчни власти и предприемане на правни действия срещу злоупотребите.

Какво да кажем за твърдението, че по-голямата прозрачност прави европейските компании по-малко конкурентоспособни, предполага се, защото губят договорното си предимство в случай, че дезагрегираните печалби се направят публично достояние? Като оставим настрана нездравословното схващане, че корпоративна Европа трябва да търси предимство, като държи клиентите си на тъмно относно лошите сделки, няма доказателства, че това се е случило там, където вече се прилага публично финансово оповестяване по държави.

Намирам тези аргументи за толкова слаби, че мога да заключа, че са изложени недобросъвестно. В няколко случая те вероятно отразяват желание да се продължи с мръсната игра. В повечето те просто се опитват да защитят дълбоко вкорененото отношение, че бизнесът на някой не е работа на друг - най-малкото общественият.

Но времето за този възглед за света изтече поради много по-голямата промяна, от която този ограничен напредък в данъчната прозрачност е малка част. Ние преживяваме забележителна промяна в това, което демократичните общества очакват по отношение на откритостта.

Корпоративните печалби и данъци далеч не са единственият пример. Изменението на климата води до изключителен натиск върху компаниите да събират и публикуват данни за въздействието на техните дейности върху околната среда.

Доскоро този вид искания бяха ограничени до инвеститори със специални доверителни отговорности - като суверенния фонд на Норвегия, който има мандат да инвестира отговорно. Сега инвестициите, основани на готовността към изменение на климата, се превърнаха в масови – като правителствата и финансовата индустрия се надпреварват кой да определя критериите, чрез които се измерва тази готовност. В действителност министрите на финансите от Г-7 призовават също за задължителни финансови оповестявания, свързани с климата.

В друг пример страните започват да карат компаниите да докладват за съблюдаването на правата на човека в тяхната верига на доставки, като се задава общо правило на ЕС в тази област. Накъдето и да погледнете, посоката е за разкриване в публичното пространство на преди смятаната за частна бизнес информация, често по силата на закон.

И как би могло да бъде иначе? Цифровата революция улесни намирането, споделянето и обработката на информацията: просто погледнете обществената ангажираност с данните при пандемията от Covid-19. Това неизбежно поражда очакването, че ако съществуват данни от социално значение, те не трябва да бъдат скривани. Гражданите научават, че корпоративният сектор съхранява купища данни за тях; те ще изискват да знаят за това, което компаниите правят.

И каквото и да се смята за неразрешените течове на информация - от WikiLeaks през разкритите от Сноудън държавни тайни до поредицата от оповестени дейности на данъчни убежища, те разкриват несериозността на мисленето, че повечето институционални дейности могат да бъдат държани далеч от очите на обществеността.

Настъпва ера, в която повечето от това, което може да се знае, ще бъде известно. Устойчивите институции ще се подготвят за това бъдеще. Това означава да се очертаят много тесните области, като неприкосновеността на личния живот и истинските корпоративни и правителствени тайни, където е необходима поверителност, като същевременно се приема, че повечето информация не попада в тези категории. Успешни ще бъдат тези компании, които могат да вършат бизнеса си добре и на светло.