Джо Байдън се приближава към своя момент на истина

Конфликтът между изцелителя Джо Байдън и човекът на промяната Джо Байдън винаги е бил предопределен. Изцелението на Америка означаваше задействане на надпартийния чар, който той използва в Сената в продължение на 36 години. Промяната на Америка означава преодоляване на съпротивата на Републиканската партия, която няма намерение да му прави никакви законодателни отстъпки, пише Едуърд Люс за Financial Times.

Да управляваш означава да избираш. През следващите дни Байдън ще трябва да реши кое от двете му лица е по-важно. Той би могъл да позволи на дневния си ред да застине в търсенето на илюзорно двупартийно минало. Или може да се отдалечи от вакантното средно положение във Вашингтон в полза на приемането на законопроекти. Това е мярка за напрежението между двете му лица, поради което все още не можем да сме сигурни по кой път ще поеме той.

Чувството за емоционално облекчение след напускането на Доналд Тръмп доведе до много импулсивни - и преждевременни - присъди относно естеството на президентството на Байдън. Сравненията с Франклин Рузвелт и Линдън Джонсън бяха тривиални.

С течение на времето и след като разговорите с републиканците достигнаха тази безплодност, която Барак Обама познаваше толкова добре, ранното вълнение отстъпи място на нарастващо безпокойство. Републиканците в Сената убиха всяка надежда за двупартийна комисия за разследване на метежа срещу Конгреса на 6 януари. Шестимата републиканци, които гласуваха „за”, бяха недостатъчни за необходимото квалифицирано мнозинство от 60%. Всички 50 републикански сенатори са готови да гласуват срещу законопроекти за укрепване на американската избирателна система. 

Противопоставянето им надхвърля рутинната партийност. Група от най-известните изследователи на демокрацията в света, включително Франсис Фукуяма, Пипа Норис и Робърт Патнъм, публикуваха „декларация на загриженост“ за тежкото състояние на американската избирателна система. „Фундаментът на нашата демокрация е заложен на карта“, пишат те. „Историята ще ни съди за това, което направим в този момент.“

Байдън явно е съгласен. Правото на глас в Америка беше „подложено на атака с интензитет, какъвто никога не съм виждал“, изтъкна президентът. Залогът е значително по-висок от това дали той ще може да изпълни своя дневен ред за инфраструктурно „възстановяване“ - макар че и това сега е под съмнение. Неприемането на изборната реформа би го направило последният президент, избран в съответствие с договорени общонационални правила. Най-тревожното е, че много републикански щати приемат закони, които ще дадат на местните законодателните органи контрол върху гласовете в избирателните колегии.

Сблъсъкът между двамата Байдън се свежда до квалифицираното мнозинство в Сената. Това беше инструментът, който републиканските сенатори използваха, за да осуетят комисията за събитията от 6 януари, и ще го използват отново, за да спрат изборната реформа. Така постъпиха южните сенатори за запазване на робството в навечерието на гражданската война в САЩ от 1861 г. Квалифицираното мнозинство го няма никъде в конституцията на САЩ.

Необходими са гласовете на 50 демократи плюс вицепрезидентката Камала Харис, за да се отмени то и се проправи пътя за гласуване с обикновено мнозинство. Така функционират повечето други демокрации. Квалифицираното мнозинство е един от измеренията на американската изключителност, чийто срок на годност е изтекъл.

Байдън ще трябва да реши дали го е грижа повече за запазването на тази реликва от „загубената кауза“ на Юга, отколкото от осигуряването на бъдещето на американската демокрация. За повечето от съюзниците на Байдън решението е лесно.

На пътя му стоят две препятствия. Първата е малката котерия от центристки демократи, главно Джо Манчин от Западна Вирджиния и Кирстен Синема от Аризона. Манчин вярва, че сред републиканците има „10 добри хора“, които да преодолеят прага от 60 гласа в Сената.

Опитът показва друго. Манчин също така казва, че „не желае да унищожи нашето управление“, като премахне квалифицираното мнозинство. Аргументът му е обърнат. Като блокира промяната, квалифицираното мнозинство застрашава демокрацията в САЩ. Немалка ирония е, че републиканците го използваха, за да бламират разследването на нападението срещу Капитолия, който е най-дръзката мирновременна атака срещу американската демокрация от началото на 30-те години на миналия век.

Втората бариера пред Байдън е самият той. Великите президенти на двете партии - от Рузвелт до Рейгън - олицетворяваха промяната на епохата в страната. Половината от Байдън е затънала в романтична привързаност към двупартийната ера, която вече не съществува. Възможно е той да се съгласи на ограничен инфраструктурен план с малка група републиканци. Същото важи и за законопроекта му за семействата.

Не съществуват сделки за запазване на американската демокрация. Изкушаващо е да се каже, че Байдън рискува да изпадне в инкрименталистко (на постепенните промени – бел. прев.) президентство като това на Бил Клинтън. Но това би била погрешната аналогия. Никой от демократическите предшественици на Байдън не е бил изправен пред дилема, сравнима с тази, с която той се сблъсква днес. За да останат нещата същите - най-съкровеното желание на Байдън - всичко трябва да се промени.