Вотът в Саксония-Анхалт: Ново предизвикателство пред консерваторите в Германия

Останаха още един регионални избори в Германия преди националния вот и това може да постави предизвикателство пред консерваторите на Ангела Меркел. Преди гласуването в неделя в Саксония-Анхалт нейните християндемократи (ХДС) и Алтернатива за Германия (АГ) стоят изключително близко една до друга, като едно скорошно проучване дори поставя крайнодясната партия на първо място, пише онлайн изданието Politico.eu.

АГ е силна в източната германска провинция, като получава подкрепа от почти една четвърт от избирателите. Това обаче е горе-долу колкото гласовете, които партията получи на изборите през 2016 г., т.е. не можем да кажем, че набира скорост крайнодясна вълна, а ако АГ спечели, то ще е заради слабостта на консерваторите.

Консерваторите губят подкрепа в анкетите в цялата страна на фона на нарастващото недоволство от управлението на пандемията от правителството, поредицата корупционни скандали и горещо оспорвания избор на Армин Лашет за лидер на партията и кандидат за наследник на Меркел.

В Саксония-Анхалт процентите на одобрение от страна на управляваното от християндемократите регионално правителство по отношение на коронавирусната криза падат от 72% през юни 2020 г. до 31% тази пролет, а местният партиен клон открито подкрепи съперника на Лашет.

Победа на АГ би нанесла опустошителен удар не само на партията по-малко от четири месеца преди федералните избори, но и на Лашет лично, който коментира наскоро, че крайнодесните не дишат специално в неговия врат, а „във врата на всеки демократ“.

„Не можем да искаме крайнодясната радикална партия да се превърне в най-силната партия в германския регионален парламент", добавя той. „Това, което ще се случи в неделя в Саксония-Анхалт, е въпрос, който трябва да засяга всички демократи“, казва още той.

Източна стигма

АГ в Саксония-Анхалт е в крайнодесния спектър дори за стандартите на тази партия. Парламентарният ѝ лидер Оливер Кирхнер беше член на т.нар. Flügel, вътрешна партийна група, която беше разформирована, след като вътрешната служба за сигурност на Германия я обяви за „доказано екстремистко начинание“. Местният клон, подобно на федералната АГ, е класифициран като „предполагаем случай“ на екстремизъм.

Успехът на партията в бивша Източна Германия накара политикът християндемократ Марко Вандервиц, специален комисар на правителството за източните провинции, да каже, че определен дял от източногерманците са изгубили надежда що се отнася до демократичните ценности.

„Имаме работа с хора, които в някои случаи са били социализирани в диктатура по такъв начин, че да не могат да влязат в демокрацията дори след 30 години“, коментира той.

Меркел, израснала в Германската демократична република, обаче направи точно обратния коментар, а действащият премиер на провинцията Саксония-Анхалт Райнер Хаселоф заяви, че едностранчивото отразяване в пресата е причината, поради която много германци не са наясно как се е подобрил изтокът.

Изявления като на Ванредвиц обикновено се посрещат с гняв от източногерманците, оито смятат, че предположенията, че те не са правилно интегрирани във федералната република утвърждават дълбоко вкоренените стигми.

„Когато съм на запад и хората ме питат дали идвам от „зоната“ - препратка към съветската окупационна зона, им казвам: „Стига!“, коментира Елфриде Кизеветер, пенсионер от Лайпциг. „Тъжно ми е, че все още срещам предразсъдъци днес, защото мисля, че всички сме германци“, добавя тя, като допълва, че още не е решила за кого да гласува и обвинява за това канцлера. „Обичам тази страна, но не харесвам Меркел - никой тук не я харесва, тя забрави за нас“, допълва тя.