Идеята не е нова - разработките започват още през 60-те години на миналия век. СССР например строи мрежа за пренос на променлив ток с напрежение 1150 киловолта.Но по линията така и не потича електроенергия с толкова висок волтаж. През следващите години проекти развиват САЩ, Франция, Китай и други.
Технологията позволява увеличаване на пропускливостта и пренос на по-далечни разстояния, като загубите по мрежата намаляват. Това са важни предимства на фона на развитието на производството на електроенергия от възобновяеми източници, чието разпространение не е еднакво навсякъде.
С подобни мрежи се използват и по-малко суровини за изграждането, което също е голямо предимство поради факта, че се използват ценни редки метали.
Възобновяемите енергийни източници
И накрая не по важност, разбира се - възобновяемите енергийни източници. Производството на електроенергия от Слънцето или вятъра зависи от редица природни фактори и работата на зелените централи трябва да бъде обезпечена от конвенционални централи. Но това няма да е възможно на фона на заявките за отказ от изкопаемите горива. Затова и предизвикателството тук е съхранението на енергията.
Варианти са батерии, които са ефективни енергоносители. Например повечето фотоволтаици, които се монтират по покривите на сградите, се продават заедно със система за съхранение на енергията. Тъй като това става все по-масово и цените на батериите започват да намаляват.
Проблемът е, че батериите не могат да съхраняват големи количества енергия за дълъг период. Тук на помощ отново идва водородът , който има потенциал да се превърне в ключов зелен енергоносител, ако бъде произведен от възобновяеми източници.
Един иновативен проект в тази насока е на Дания. Страната строи "енергиен остров" навътре в морето, за да хване мощните течения на вятъра. На самия остров ще има инсталация за производство на водород и преноса му по физически тръбопровод до сушата. Част от енергията пък ще се пренася чрез електропроводи и трансформирана на сушата.