Шойбле: Социалният мир в Европа изисква връщане към фискалната дисциплина

„В дългосрочен план всички сме мъртви“, написа Джон Мейнард Кейнс преди 98 години. Той вярваше, че краткосрочната икономическа интервенция е необходима по време на криза за стабилизиране на икономиката. Новите стимулиращи програми, включително пандемичният Фонд за възстановяване на ЕС, са в съответствие с тази традиция. Бях „за” от самото начало - за изненада на някои хора, пише за Financial Times Волфганг Шойбле, председател на Бундестага.

По времето, когато бях финансов министър на Германия, имах репутацията на пестеливец по принцип. Но тогава, както и сега, моята цел беше устойчивостта: вземането на заеми по време на криза за стабилизиране на икономиката е логично, стига въпросът за изплащането им да не бъде забравен. Необходимостта от връщане на дълга по-късно често се пренебрегва. Много правителства се фокусират върху „лесния“ край на кейнсианството - вземането на заеми - и след това отлагат погасяването на дълговете си. Това води до непрекъснато разширяване на държавния дълг. Рано или късно се задава инфлацията. Кейнс е гледал на това като на основна заплаха, посочвайки потенциала й за „събаряне на съществуващата база на обществото“.

Валутите са под натиск в много региони на света, включително ЕС. Тук, повече от другаде, дълговата фискална политика е обградена от монетарни мерки. Паричното предлагане в еврозоната бе значително разширено, без да бъде адекватно съобразено с увеличение в обема на стоките и услуги. Това засилва инфлационните очаквания на фирмите и домакинствата. По този начин еврозоната рискува валутна девалвация, която може да навлезе практически в неудържима спирала.

Индексът на потребителските цени вече надхвърля целта на Европейската централна банка за „под, но близо до 2%“. Централните банкери не са сами в своето безпокойство. Кейнсиански икономически експерти като Лари Самърс и Оливие Бланшар алармират за пресичането на червените линии относно публичния дълг и изтъкват повишената вероятност от отвързана инфлация. При недвижимите имоти, акциите и произведенията на изкуството опасността вече е надвиснала. Индексът на цените на активите се покачи миналата година с 6,3%. В действителност, тримесечните темпове на растеж дори достигнаха двуцифрени нива. Очевидно значителна част от монетарния обем, създаден от ЕЦБ, се инвестира на капиталовите пазари и тези на имоти, и подхранва спекулативни балони.

Това не е просто икономически проблем. То също създава рискове за социалната структура. Повечето заемодатели на държавите са богати физически и юридически лица. Публичните заеми увеличават богатството им, разширявайки пропастта между богати и бедни. Някога Кейнс предупреди, че спекулантите ще станат обект на омраза. Сега разликата между „имащите“ и „нямащите“ представлява огромна заплаха за социалното сцепление.

Следователно трябва да се върнем към монетарната и фискалната нормалност. Бремето на публичния дълг трябва да бъде облекчено. В противен случай съществува опасност пандемията от ковид да бъде последвана от „дългова пандемия“, с тежки икономически последици за Европа. Със застаряващото си население страните от ЕС трудно ще отговорят на производителността и конкурентоспособността на САЩ и Китай, ако позволят на прекомерния дълг да застраши финансовата им гъвкавост. Така, всички членове на еврозоната трябва да положат усилия за връщане към по-строга бюджетна дисциплина.

Опитът показва, че балансираните бюджети в страни с високи нива на дълга са почти непостижими без външен натиск. Оставени сами на себе си, членовете на конфедерация от държавите вероятно ще се поддадат на изкушението да поемат дългове за сметка на общността. Много пъти съм обсъждал този „морален риск“ с Марио Драги. Винаги сме се съгласявали, че предвид структурата на европейския паричен съюз, конкурентоспособността и устойчивите финансови политики са отговорност на държавите членки.

Сигурен съм, че той възнамерява да отстоява този принцип като италиански премиер. Това е важно за Италия и ЕС като цяло. В противен случай ще ни е необходима европейска институция с правомощия да налага спазването на съвместно договорените правила. Това ще изисква изменения на договора за ЕС. Но дори без такива изменения, Европейската комисия придобива по-голямо значение в тази област.

Един обещаващ подход за Брюксел би бил пакт за погасяване на дълговете в еврозоната, подобен на фондовете, създадени от Робърт Уолпоул и Александър Хамилтън. Като първи министър на финансите на САЩ, Хамилтън задължава новите щати през 1792 г. да депозират добро обезпечение, да упражняват бюджетна дисциплина и да намалят дълговете си. Това е същността на често цитирания „Хамилтънов момент“, а не взаимното обединяване на дълговете, препоръчвано понякога за ЕС.

Планът за погасяване на дългове е работил в миналото и може да проработи отново днес. Той предоставя смесена стратегия на „моркови и тояги“ като тази, преследвана от МВФ - друго наследство на Кейнс. Уверен съм, че Европа ще бъде достатъчно мъдра, за да последва британския икономист в този аспект от неговата доктрина.