След като пандемията отшуми, идва кризата

От COVID-19 загинаха над 3,4 млн. души по целия свят. През XIV век обаче загива около половината от европейското население, което намалява наличността на неквалифицирана работна ръка, необходима за обработката на земята.

Пандемията ускорява търсенето на висококвалифицирана работна ръка, но и това не е достатъчно, за да подобри заетостта. Комбинацията от възприемано неравенство и загуба на доходи води до оплакване и социални вълнения, казва Руи Сю, икономист от МВФ, който анализира миналите пандемии. След като цикълът продължи, ефектът ще продължи по-дълго от една или две години, допълва Сю.

Нейният анализ предупреждава за „порочен кръг“. Разглеждайки последиците от други неотдавнашни пандемии - включително ТОРС, H1N1 и Зика, тя установява, че икономическата продукция не просто не се увеличава, а остава около 10 процента под предпандемичните нива около пет години по-късно.

С политически интервенции могат да се избегнат някои от тези вълнения. Законодателите в Брюксел и столиците може да се наложи да натиснат спусъка на план преди базата данни на МВФ да предложи отговори.

В допълнение към историческия прецедент има много причини, поради които тази пандемия може да постави страните под безпрецедентен натиск. Тъй като коронавирусът парализира обществото, той ускорява разрушителните тенденции на автоматизацията и цифровизацията. Роботите показаха, че имат още едно предимство пред своите склонни към грешки, изискващи заплата човешки колеги: Те са имунизирани срещу вируси.

Бизнесът, който се подготвя за следващата пандемия, прави дългосрочни инвестиции в машини за фабриките си. Новата нормалност с дистанционната работа ще е достъпна за високообразовани и високоплатени служители.

За учениците ефектите от дистанционното обучение също са неравномерни. Ранното детско образование - решаващо за развитието на социалните умения, ключови за мобилността, не се възпроизвежда лесно чрез Zoom. Освен това, проучване в Германия установява, че децата прекарват едва около половината време всеки ден в действителност, за да учат, когато класовете се провеждат онлайн. Децата, които вече са имали ниски резултати, са загубили още повече в сравнение с тези с висок успех.

Фактът, че COVID-19 удари по-силно бедните хора, ще затрудни и икономическото им възстановяване. Хората, които трябваше да работят на място, бяха изложени повече на риск от заразяване, като те са и хората с повече рискове от сериозно протичане на заболяването.

Социално-икономическият статус също е свързан с отношението към ваксините и възможността да се получат. Британско проучване сред възрастни в трудоспособна възраст установява, че колебливостта е по-голяма сред тези, които печелят под 30 хил. британски паунда годишно в сравнение с тези с доход над 40 хил. паунда годишно.

Блокадите се отразяват и на психическото здраве. Проучване в Австрия, проведено след 4-седмична блокада, установява, че депресия и безсъние са характерни за всички и особено за жените, бедните и безработните.

Последствията от пандемията биха могли да имат толкова голям ефект върху политиката, колкото и самият вирус. Въпреки прехвалените мрежи за социална сигурност в европейските социални държави, защитите всъщност не са толкова силни. Около две трети от хората, загубили работа преди COVID-19, всъщност не отговарят на условията за обезщетения за безработица, казва Марк Пиърсън, заместник-директор на ОИСР по въпросите на заетостта, труда и социалните въпроси, цитирайки данни от 24 държави предимно от Европа. Средно 68% от анкетираните в проучването на ОИСР искат да видят, че държавата прави повече.

„Това е най-големият шок за нашите общества и нашите икономики след Втората световна война“, казва Пиърсън. Това може да означава, че политиците скоро могат да бъдат изправени пред искания да направят много повече. „Отговорът на Втората световна война беше социалната държава“, допълва той.

За разлика от последната криза, когато правителствата бяха склонни да затягат кесиите, този път те отвориха кранчетата - както се вижда от фонда за възстановяване на Европейския съюз и стимулите на Вашингтон. "Не е моментът да вземаме пари от гражданите, а да ги даваме", коментира в тази връзка премиерът на Италия Марио Драги, който преди оглавяваше Европейската централна банка (ЕЦБ).

В Европа обаче, особено в Брюксел, голяма част от тези пари са заделени не за незабавно облекчение, а за усилия, които ще озеленят икономиката и ще я подготвят за дигиталната ера.

Политиците обикновено са критикували заради тяхното късогледство. С използването на стимула след COVID като инструмент за трансформиране на икономиката Брюксел рискува да пожертва настоящето за бъдещето и да предизвика по-голяма реакция. Такъв пакет за възстановяване е възможен веднъж в живота, но той вероятно няма да се превърне в огромен източник на работни места, а това е истинската дилема.