Как се мери бедността в един неравен свят?

В днешно време е налице страстен спор за бедността. Обикновено - без да се казва какво се разбира под това, без да се знаят дефинициите, абсолютните и относителните показатели и историческите събития. Ето защо тази статия е толкова важна.

Изключително ниската граница на бедността, на която разчита ООН, има предимството, че насочва вниманието към най-бедните хора в света. Недостатъкът ѝ е, че пренебрегва това, което се случва с доходите на 90% от населението на света, които живеят над границата на крайната бедност. Глобалната линия на бедност на ООН се основава на националните линии на бедност в най-бедните страни в света.

Статията Global poverty in an unequal world: Who is considered poor in a rich country? And what does this mean for our understanding of global poverty? разглежда проявите на глобалната бедност - в по-богатите и не толкова богати, до горчиво бедните страни.

Противно на общоприетото схващане, капитализмът е епоха на драстично падаща абсолютна бедност по света.

През последните 200 години делът на хората под прага на бедност е спаднал от около 90% от населението на около 10%, при същевременна експлозия на световното население.

Да вземем за пример Англия, една от страните родителки на съвременния капитализъм, можем да видим, че от 13. до 18. век БВП на глава от населението почти не се е увеличил. Увеличението идва с индустриализацията във Великобритания.

Подобни измервания също се затрудняват и от факта, че някои от най-важните стоки и услуги са се променили значително по качество или изобщо не са съществували в миналото - това е и най-големият проблем при дългосрочното сравнение на бедността и просперитета. В миналото много от най-ценните стоки изобщо не са се предлагали: нито един крал или кралица не са имали достъп до антибиотици, ваксини, удобен транспорт с влакове или самолети, електронни устройства.

Така че може да се каже, че поне повечето от днешните бедни в развитите страни (с прагове на бедност над 30 щатски долара/ден) живеят в качествен просперитет, който дори управляващите не са познавали по-рано.

Но по-голямата част от хората все още живеят между този праг и абсолютната бедност (според дефиницията на ООН 1,90 долара на ден).

Средното плащане за социално подпомагане в Германия ("Hartz IV") е около 30 долара на ден. От друга страна, 82% от световното население живеят в страни, където средният доход е по-малък от 20 долара на ден. В Китай средният доход е най-малко 12,40 долара, докато в Индия е само 4,50 долара. Това затруднява сравнителните анализи за бедността. Бедността не е проблем, който трябва да се решава чисто етично. Би имало смисъл да се дефинират няколко прага и да се разгледат различни норми и стратегии за действие.

„Спектърът от възможни по-високи граници на бедност, базирани на по-богатите страни, е широк, ... В долния край, аз вярвам, че може да бъде до 25 долара на ден, а на високия може да достигне до 40 или  50 долара на ден. Както някой, който живее с по-малко от 1,90 долара на ден, се определя като изключително беден, така и човек, който живее с по-малко от 30 долара на ден, може да се счита за умерено беден“, пише авторът Макс Розер.

Ако глобалните данни показват, че 85% от населението на света живеят с по-малко от 30 долара на ден, това означава, че поне 6,5 милиарда души биха били средно бедни при горна граница на бедността. Но има и 62%, живеещи с под 10 долара, и 9% с под 1,90 долара на ден. В Африка на юг от Сахара около 40% от населението живеят с по-малко от 1,90 долара на ден.

Въпреки че знаем, че почти всички хора в света са били изключително бедни преди 200 години, и днес има какво да се подобри. А това няма да сработи без икономически растеж:

Несъмнено най-важната разлика между хората, които не живеят в бедност, и хората, които живеят в такава, е средният доход в страната, в която живеят - този единствен фактор е по-важен за доходите на човек от всички останали фактори, взети заедно. Увеличаването на средния доход на дадена държава се приравнява на икономически растеж и за да може глобалната бедност да намалее значително за най-бедните милиарди хора, е необходимо едно - икономически растеж.