Ирландската корпоративна данъчна политика е поучителна

Ирландия все пак може да спожи прът в колелата на Министерството на финансите на САЩ да наложи глобален минимален данък, пише Wall Street Journal в редакционен коментар.

„Абсолютно подкрепям и ще отстоявам нашата данъчна ставка от 12,5%“, заяви ирландския финансов министър Паскал Донахю по отношение на глобалните преговори. Той има „значителни резерви“ относно определянето на по-висок минимален данък.

Демократите искат висок глобален минимален данък, който да сложи край на международната данъчна конкуренция и да намали вредата от огромното увеличение на данъците върху бизнеса в САЩ. Но данъчната конкуренция е благодат за глобалния растеж и инвестиции, както показва ясно прочутата политика на Ирландия с ниски данъци. Далеч от „надпревара към дъното“, Ирландия прие политики, които изпревариха времето си и помогнаха на икономиката й да се превърне от изостанала в келтски тигър.

Може би ще се изненадата да научите, че скорошната данъчна история на Ирландия включва повишаване на ставките за някои дейности. Историята започва през 50-те години, когато Дъблин приема нулеви данъци върху експортните бизнеси и компаниите в специалната икономическа зона близо до Шанън. Тези данъчни облекчения бяха явни субсидии в епоха, когато много правителства използваха целенасочени данъчни облекчения, за да подкрепят икономиките си.

Но през 70-те години на миналия век, когато Ирландия се присъедини към това, което по-късно стана Европейски съюз, правилата на блока забраняваха подобни откровени субсидии за износ. Отначало Дъблин отговори с играта на големи европейски държави - предлагаше данъчни субсидии, но по-малко агресивно. Ирландия повиши корпоративния данък за промишлените производители до 10%, докато другаде той достигаше до 50%. С течение на времето Дъблин разшири тази преференциална ставка и към други отрасли като финансовите услуги.

Поетапното отпадане на данъчните субсидии в края на 90-те под диктовката на ЕС накара Дъблин да помисли отново. И той изобрети нова стратегия: Прилагане на една и съща ниска данъчна ставка за всички бизнеси. Властите се спряха на 12,5%, което беше увеличение на данъка за някои компании, но намаление за други. Това беше класическа реформа с плосък данък и оттогава насетне Дъблин излезе от бизнеса с данъчните субсидии.

Ирландия обра плодовете. Между 1986 и 2006 г. икономиката й нарасна до почти 140% от средното за ЕС от едва две трети. Заетостта почти се удвои до два милиона, а изтичането на мозъци от 70-те и 80-те години се обърна. Ирландия стана дестинация за глобалния капитал.

О, и между другото: След като Ирландия намали ставката и разшири корпоративната облагаема база, данъчните приходи скочиха. Като изключим рецесията след 2008 г. и последствията от нея, данъците върху корпоративните печалби в някои години съставляваха около 13% от общите приходи, като надвишаваха 3% от БВП. Преди да се въведе сегашната данъчна ставка цифрите бяха съответно 5% от приходите и по-малко от 2% от БВП.

Някои икономисти от левицата омаловажават ролята на данъчната политика, като твърдят, че Ирландия се е възползвала от притока на европейски субсидии за обществени проекти. Но ирландският икономическият растеж в началото на 2000-те години изпревари този в други изоставащи икономики на ЕС, които получиха подобни субсидии като дял от БВП. Ниската данъчна ставка, прилагана към всички компании, направи разликата.

Другата съставка за данъчния успех на Ирландия се дължеше не на ставката, а изцяло на политиката. А именно: политиците от целия спектър отказаха да си играят с данъчната политика. Корпоративният данък от 12,5% е с повече от 20 годишна давност при управлението и на леви и на десни правителства. Дори Шин Фейн, най-лявата голяма партия в Ирландия, заявява, че няма да промени ставката.

Ирландските политици знаят, че бизнесът цени сигурността и че политиката на ниски данъци се е превърнала в емблематична за ангажимента към последователност. Политическата класа обещава да не променя правилата по прищявка, за да облагодетелства някои бизнеси или да накаже други. Глобалните компании с радост приемат тази оферта.

Това е урок за Вашингтон и други столици. Колкото са вредни високите ставки, които демократите на Байдън предлагат, толкова е и сигналът към бизнеса, че данъчната политика си остава политически футбол дори и след основния ремонт, правен веднъж на поколение, какъвто бе Законът за данъчните облекчения и заетостта от 2017 г. Да се ​​надяваме, че Ирландия и няколко други данъчни крепости ще удържат на натиска и ще осуетят глобалната данъчна схема на Байдън.