Съгласно последния вариант на този модел, акциите, които превъзхождат, обикновено са или подценени спрямо техните нетни активи, което вече отхвърлихме; с необичайно малка капитализация; с особено високи маржове; или по-сдържани в инвестиционните си разходи. Моделът обяснява между 71% и 94% от разликата в представянето между портфейлите от акции, пишат Фама и Френч в актуализация от 2015 г. на първоначалното си изследване.
Последните два фактора са особено показателни. От 62 сектора, за които събрахме данни, обхващащи последните 10 години, тютюнът, дестилацията, пивоварството и хазартът попаднаха в най-горния квартил по марж на оперативната печалба. Отбранителните компании останаха на 21-во място в списъка. Това е в съответствие с една друга теория за греховните акции, според която те просперират поради липса на конкуренти, желаещи да навлязат в сектори, възприемани като неморални.
Те също се представят добре по отношение на капиталовата интензивност. Оръжията и тютюнът са значително над средната стойност в класацията по съотношение продажби/ нетни дълготрайни активи. Компаниите за хазарт са малко под средната стойност, докато бизнесът с алкохол е по-надолу - в средата на втория квартил.
Компаниите за изкопаеми горива са много различни. Петролните предприятия нагоре и надолу по веригата имат едни от най-ниските маржове от всички 62 сектора. Услугите, свързани с въглища и петрол са на сходни нива с оръжията, но с далеч по-висока капиталова интензивност, докато интегрираният петрол и този в средата на веригата имат относително добри резултати по отношение на рентабилността.
Мястото, в което се представят особено зле, обаче е капиталовата интензивност. Това е съвсем естествено за бизнеси, чиито основни активи са минералните запаси, които постоянно се изчерпват. Пет от най-слабо представящите се сектори по отношение на капиталовото потребление са петрола (в горната и средната част на веригата, както и интегрираният) плюс въглищаните и нефтените услуги. Само рафинирането на петрол в доланата част на веригата, което използва една и съща инсталация за преработка на суров продукт в продължение на десетилетия, се представя добре по този показател.
Това предполага, че сравнението с традиционните акции на греха не помага на сектора на изкопаемите горива. Същите характеристики, които карат алкохола, оръжията, хазарта и тютюна да превъзхождат пазара, като цяло играят срещу бизнеса за добив на ресурси. Да приемем, че дамгосаните сектори могат да генерират превъзходство обаче е стратегия, която е обречена на неуспех.
Важно е също, че пазарът на алкохол, тютюн, хазарт и оръжия не изчезва. Първите три сектора включват относително малки капиталови инвестиции, за да обслужват потребители, които често са буквално пристрастени към продукта (може да се каже, че това важи и за оръжията).
От своя страна изкопаемите горива изискват големи капиталови инвестиции в дълготрайни активи за производството на продукт, който Международната агенция по енергетика заяви наскоро, че ще намалее с 90% при въглищата, 75% при петрола и 55% при газа през следващите три десетилетия, ако светът иска да постигне нетни нулеви емисии на въглерод.
Това е същинското определение за рисков бизнес. Ако се надявате да постигнете възвръщаемост в стил греховни акции от това разнообразие на контрарианство, е по-добре да имате по-обмислена обосновка, отколкото просто „не всичко е такова каквото изглежда“.