Не разчитайте на нови бурни 20-те години за борсата в САЩ

През последните месеци бяха направени много сравнения между началото на Бурните 20-те години и новото десетилетие, което сега е в ход. Приликите наистина са поразителни. Тогава, както и сега, САЩ се оттласват от здравните и икономическите последици на глобална пандемия, докато вълна от нови технологии е напът да трансформира политическия, социалния и икономическия пейзаж на страната, пише Нир Кайсар за Bloomberg.

Тези прилики - между испанския грип, започнал през 1918 г., и пандемията от Covid-19 миналата година, и между масовото разпространение на електрификацията и двигателя с вътрешно горене преди век, и пороят от нови технологии, променящ живота днес - породиха спекулации, че започват още едни бурни 20-те години. Това може да е вярно, когато става въпрос за технологии или икономика. Но Бурните 20-те години се характеризираха също с процъфтяващ фондов пазар, докато каквото и още да ни чака през това десетилетие, то едва ли ще включва повторение на бушуващия бичи пазар от 20-те години.

Това е така, защото има една критична разлика между началото на 20-те години на 20 век и днес: В края на 1920 г. американският фондов пазар беше най-евтиният в историята през последните най-малко 140 години, според широко следваната оценъчна мярка, създадена от професора от Йейл (и Нобелов лауреат – бел. прев.) Робърт Шилер. За разлика от това днешният пазар е бил по-скъп само веднъж. 

Измерителят, който имам предвид, е циклично коригираното съотношение цена-печалба (CAPE). То сравнява цената на индекса S&P 500 (и неговия предшественик преди 1926 г.) с печалбата на компаниите в него (коригирана с инфлацията) през предходните 10 години, за да се изгладят възходите и спадовете на бизнес цикъла. От 1881 г. насам CAPE се люшка между дъно 4,8 и връх от 44,2. Най-ниското ниво е регистрирано през декември 1920 г., точно когато Бурните 20-те се задават на хоризонта, а най-високото – около пика на дотком балона през декември 1999 г. Сегашният CAPE коефициент от 37 е вторият най-висок.

Важно е да се каже, че съотношението CAPE не е сигнал нито за това какво ще се случи с цените на акциите в близко бъдеще, нито за това по какъв път ще поемат те през следващите години. Така че, високо CAPE не показва, че предстои корекция, и обратното, ниското не означава, че акциите са готови за излитане. Но CAPE е добър барометър за възвръщаемостта, която инвеститорите могат да очакват от фондовия пазар в средносрочен план.

Това вероятно не е случайно. За да разберем защо, е полезно да деконструираме общата възвръщаемост на борсата на трите й компонента: дивидентна доходност, ръст на печалбата и промяна в оценката. По-ниското CAPE обикновено означава, че цените на акциите са спаднали и следователно доходността от дивиденти се е повишила (доходността и цените се движат в противоположни посоки). Освен това, колкото по-ниско е CAPE, толкова повече оценките имат пространство за разширение, като по този начин се увеличава възвръщаемостта от акциите. При условие, че печалбите растат поне в съответствие с дългосрочната си средна стойност, тласъкът от по-високите дивидентни доходности и/или разширяващи се оценки, вероятно ще доведе до възвръщаемост над средната.

Точно това се случва през Бурните 20-те години. При съотношение CAPE на дъното в началото им, дивидентите допринасят с 6,3% годишна възвръщаемост през десетилетието, а разширяващите се оценки - с още 3,3% годишно. Ръстът на печалбите добавя 5,6% годишно, което е приблизително в съответствие с историческата им средна стойност. Така се получава увеличение от общо 15,2% годишно. Наистина бурно.

Обратното обаче също е вярно. Високото съотношение CAPE потиска доходността от дивиденти и оставя оценките с повече възможност за свиване. Това поставя тежестта върху растежа на печалбите, и ако те стагнират, резултатите вероятно ще бъдат разочароващи. Това се случи през 2000-те. С космическо ниво на CAPE в началото на десетилетието, дивидентната доходност допринесе само с 1,7% годишно през десетилетието, докато свиването на оценките костваше на инвеститорите 3% годишно. За съжаление, печалбите също разочароваха, нараствайки само с 0,6% годишно. Нетният резултат беше загуба от 0,7% годишно за индекса S&P 500.

Днес аритметиката не е много благоприятна. Доходността от дивиденти е около 1,4%, а оценките са разтегнати. Това означава, че печалбите ще трябва да поемат товара, ако инвеститорите искат акциите да се отплатят през това десетилетие. Най-доброто, на което могат да се надяват инвеститорите, е оценките да останат повишени, а печалбите да продължават да растат със 7-9%, при което S&P 500 е възможно да генерира възвръщаемост, която е сходна със средната му в дългосрочен план от около 10% годишно.

Но това е под голямо съмнение. Печалбите никога не са поддържали такъв темп на растеж в продължение на две десетилетия, нито оценките са били толкова високи за дълго. Ако приемем, че печалбите растат в съответствие с тяхната дългосрочна средна стойност от около 5% годишно и оценките се свиват умерено, инвеститорите могат да очакват възвръщаемост в диапазона 4-6% годишно от S&P 500 през това десетилетие. Това не е лошо, особено когато облигациите предлагат много по-малко, но е далеч от Бурните 20-те.

Не е чак толкова изненадващо, че в ерата на меме акциите, криптовалутите и SPACs (компаниите за придобиване със специална цел – бел. прев.), инвеститорите не са обременени от историята и данните в очакване на новите бурни 20-те. Да, има много причини да бъдем оптимисти за предстоящото десетилетие, но то едва ли ще бъде запомнящо се за американския фондов пазар.