Открит още през 1520 година от швейцарския учен Парацелз, водородът днес е в основата на бъдещото развитие на световната икономика. Той е сочен като основна суровина в стратегията за декарбонизация за секторите, които не могат да бъдат електрифицирани.
Водородът и днес се използва в някои индустрии като 95% от него се произвежда по икономически ефективни методи, но с помощта на изкопаеми енергийни източници или т.нар. "черен" водород. Водородът произведен от природен газ (метан) или петролни продукти е с цена около 1600 евро на тон, а от въглищата - към 1000 евро на тон, става ясно от публикация на комисията по наука и технологии във френския Сенат.
При производството се емитират около 9-13 тона въглероден диоксид на тон водород при производството от метан и между 13-18 тона при производството от петрол. Най-замърсяващо е производството на водород от въглища - 20 тона от добитите по открит способ въглища и 24 тона - за закритите мини.
Но плановете предвиждат намаляване на емисиите въглероден диоксид и отказ от изкопаемите горива. Затова и основна задача е как да бъде произвеждан водородът, така че да отговаря на екологичните цели.
Една от първите идеи, които възникват, е да се използват съществуващите технологии, но съчетани с улавянето и съхранението на въглеродния диоксид. По този начин се получава т.нар. "син" водород.
С технология по улавяне и съхранение емисиите намаляват до под 5 тона, когато суровината е метан или петрол. Според данните в момента улавянето и съхранението на въглероден диоксид струва около 2000 евро на тон, с хоризонт цената да падне до 50 евро на тон в дългосрочен период.
Но технологията, която ще намали емисиите от водорода, реално оскъпява производството му с между 500 и 2000 евро на тон, или с 30-125%.
В момента има различни проекти на големи енергийни компании за улавяне и съхранение на въглероден диоксид (основно в Северно море), благодарение на които 40 млн. тона въглероден диоксид се улавят и съхраняват всяка година.
Много по-голям интерес в последните месеци обаче предизвиква обаче методът на електролизата. При него с помощта на 9 литра вода и 55 киловатчаса електроенергия се произвежда 1 килограм водород.
Но засега електролизата е значително по-скъпа спрямо производството на водород от изкопаемите горива - между 4000 и 6000 евро на тон, макар че ако бъде използвана енергия от възобновяеми източници, ще се получи т.нар. "зелен" или "чист" водород, към който са насочени надеждите за беземисионна икономика до 2050 година.
По изчисленията на Европейската комисия производството на зеления водород се движи в диапазона 2,50-5,50 евро на килограм, а на синия - около 2 евро на килограм. Водородът от изкопаеми горива се произвежда при цена от 1,50 евро за килограм.
На този етап само два енергоизточника покриват и изискването за нисковъглеродно производство и икономическата целесъобразност - ядрената енергия, от която се получава "жълт" водород, и електроенергията, произведена от водните централи.
Но дори и по-висока днес, цената на зеления водород трябва да се анализира в дългосрочен план на фона на плановете за декарбонизация, тоест с растящи цени на квотите на емисиите въглероден диоксид, както и на самите изкопаеми горива.
Засега и "остатъците" от електроенергията от възобновяеми източници не са достатъчни, за да може да се разчита на тях за индустриалното производство на водород. От друга страна обаче водородът реално може да бъде използван като метод за съхранение на електроенергия - например да се произвежда в моменти, когато търсенето на енергия е ниско, а условията за производството на електроенергия от възобновяеми източници (например вятър) са налични.
Обещаващ метод, но още в процес на разработка, е термолизата на биомаса.
Водородът не може да реши всички проблеми на декарбонизацията. Още повече, че освен производствените неясноти има още много въпросителни около него - как се транспортира, как се съхранява и т.н. Но той е технология с бъдеще и тепърва ще покаже своята ефективност.
преди 1 месец Изглежда колегата не е виждал слънчев панел скоро?!За цени да не говорим, при мен централата е със 600 ватови панели, един панел струва 270 лв.Батерия 10 квт. 3800 лв. за една година направи 284 цикъла на заряд - разряд, 6000 цикъла живот на батерията, или минимум 10 години. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Ало,умни моркови защо трябва да взривявате молекулите на метана ,за получавате водород,след като на 300 м под плажовете на Черно море има гига тонове сероводород? Заради миризмата на сяра? Турците започнаха с инсталация,а ние кога? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Правили сме всякакви опити през последните 16 години , с всякакви материали - включително Н+ и ОН- йоннобменни керамики с всякакви , уж трайни и химически резистентни покрития - Платина, Иридий, Злато, Сребро и т.н. - всичко се разяжда за минути в електролитния разтвор . Единствено иноксът трае по-дълго, но накрая и той се скапва . Стийм-реформингът на БиоМетан си остава единствената проста и евтина чиста технология за добив на зелен био-водород . отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Не твърдя че съм 100% прав, но въпреки всичко мисля че електролизата на вода в някои случай е добра алтернатива за добиване на водород. Вместо скъпо струващите електроди от неръждаема стомана, мисля че използването на платина или поне стомана с покритие от фин слой платина ги предпазва от корозия за много дълъг период. До колкото се отнася до лимитираното време за работа на слънчевите панели, това така или иначе е безплатна енергия която така или иначе се пропилява ако не се използва. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Електродните плочи на Водородния Електролизер се изработват от скъпа неръждавейка (90% от цената на целия Електролизер) и животът им при нон-стоп работа е макс. 2 години. Плюс още цял куп джаджи, електроника, филтри, фитинги, уплътнения, уреди, жици, и т.н. Тоест, на всеки 2 години трябва да си купуваш нов електролизер, така че печалбата ти отива на кино. Соларните панели също не са безплатни, заемат голяма площ, изискват поддръжка и т.н. , освен това работят само 5 часа от денонощието и КПД-то им е само 17%.Най-евтиният начин за добив на Водород в момента е стийм-реформингът на Метан, който съдържа 4 атома Водород в молекулата си (CH4), а водата - два (H2O). Топлинната енергия за процеса идва от Прахови Горелки (wtsab.com), захранвани с Прахово Гориво от сушена и смляна Бамбукова Биомаса, на нулева себестойност - https://nula-energia.alle.bg .За разлика от Фосилния, БиоМетанът добит от Растения е 100% Карбон-Неутрален, защото цялото количество отделен в процеса СО2 се връща обратно като храна за растежа на нови растения.Така че имаме 100% "Зелен" Водород, произведен БЕЗ Електролизер, на извънредно ниска цена. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Себестойността на Био-Водорода е под $0.10/kg . Получен чрез Стийм-Реформинг на БиоМетан - https://horti-energy.alle.bg , произведен чрез Anaerobic Digestion във Вертикална Аеропонна Ферма - https://vertikana-ferma.alle.bg , от свръхбързорастящ (1м/ден) Бамбук Беема - https://bamboo-biomass.alle.bg или от Кафявото Водорасло Гигантски Мехурчест Келп - Macrocystis Pyrifera - най-бързорастящият организъм на Земята. Светкавично-Растящият Бамбук Беема предлага ежедневни Жътви (400+ на Година) и Гигантски Добиви от хиляди тонове дневно свежа Биомаса, която може да се ползва за храна и фуражи, да се суши и продава (?70/тон) или да се смила и ползва като Прахово Гориво за Прахови Горелки (wtsab.com) и Турбини-Ел. Генератори, да се пелетизира, брикетира или разлага за добив на биогаз, биометан, биоетанол.Още по-евтино и лесно за производство, складиране, съхранение и транспортиране, както и 100% СО2-Неутрално, е Инженерното Фъстъчено Олио (ИФО), добито от бързорастящ (60 дни) сорт (Лотос) Фъстъци, отглеждани върху Рото-Елеваторни рафтове, в Аеропонна Ферма с 24-часово Cyan-LED Grow-Light Осветление и Аерозолно Хранене върху корените, листата и стеблата. Прилагането на тази технология предлага над 2000 пъти по-високи добиви от стандартните ( 600 Тона срещу 0,3 Тона от Декар заета от Фермата площ ).ИФО може да се емулгира с до 50% Вода с цел по-пълно изгаряне и значителни икономии. Полученият Аерозол може да захранва компактни и свръхмощни Газови Турбини. Също така, от ИФО се добива висок клас БиоДизел. - https://biodizel.alle.bg .Без никакво съмнение, ИФО ще бъде Горивото на Бъдещето - в пъти по-безопасно, евтино, безвредно и лесно за производство. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Това би трябвало да е един (да не кажа най) лесните за производство газове. Всичко от което се нуждае човек е вода и някакъв източник на електричество ( слънчева енергия например соларен панели). Защо не се произвежда от електролиза на вода за мене е необяснимо. По точно си го обяснявам с факта, че няма икономическа изгода да се произвежда по евтин екологичен начин. отговор Сигнализирай за неуместен коментар