Администрацията на Байдън се надява нов глобален минимален корпоративен данък да смекчи удара от увеличението на данъците в САЩ върху американската икономика. Но други правителства дават да се разбере ден след ден, че няма да сътрудничат, пише Wall Street Journal в редакционен коментар.
Министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън се хвърли с ентусиазъм в преговорите в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за създаване на такъв глобален данъчен режим. Президентът Байдън иска да наложи форма на алтернативен минимален данък върху корпоративните печалби, придобити в чужбина, с номинална ставка от 21% и ефективна, която е по-висока за много компании. Дори прогресистите в редиците на Байдън осъзнават, че това ще задуши конкурентоспособността на САЩ, ако други страни не наложат подобни данъци.
Йелън може би е смятала, че продължителните преговори на ОИСР за глобален минимален данък биха били лесен начин за постигане на тази цел. Вместо това европейските правителства изглежда следват максимата на Наполеон: Никога не пречете на Вашингтон, когато той си вреди сам.
Един от проблемите е ставката, която ОИСР ще предложи като своя версия на минималния данък. Най-вероятно преговорите ще постигнат успех на ниво 12-13%, близо до сегашната ставка на корпоративния данък в Ирландия. Това е далеч под нивото, което Байдън иска да наложи на американските компании, а европейските правителства са наясно с конкурентните предимства на по-ниските ставки.
Представители на Ирландия, Унгария и Чехия - които ще трябва да одобрят предложението на ОИСР, преди Европейският съюз да може да го приеме - заявиха наскоро, че ставка от 21% ще бъде неприемливо висока.
Някои френски и германски представители са подкрепили такава ставка, но Йелън трябва да приема с предпазливост подобни изказвания. Париж и Берлин знаят, че изискването за единодушие в ЕС ще им позволи на думи да защитават по-високи ставки, докато в същото време заслоняват собствените си компании зад изискванията за ниски данъци на по-малките членки на ЕС.
Извън ЕС, финансовият министър на Обединеното кралство Риши Сунак изрази скептицизъм относно ставка от 21%, отбелязвайки, че тя е „по-висока от обсъжданата в предишните дискусии“. Той също така настоява, че такъв данък би дошъл с цената за Вашингтон от съгласяването с нов глобален режим за облагане на американските технологични компании, за какъвто ОИСР води преговори в тандем с минималния данък. Интересно е какво мислят приятелите на Белия дом в Силициевата долина.
ОИСР също така е склонна да премахне част от детайлите, които правят плана на Байдън толкова ужасен за американските компании. Планът създава своя минимален данък, като възстановява настоящия данък върху глобалните нематериални доходи с ниски данъци (Gilti).
Данъкът Gilti от данъчната реформа през 2017 г. беше предназначен да се прилага само за „свръхпечалби", дължащи се на интелектуалната собственост, която американските компании държат офшорно. Така че той включваше освобождаване на първите 10% от печалбите, които фирмите изкарват в чужбина от материални инвестиции като фабрики. Предложението на Байдън отменя това освобождаване, така че новата ставка от 21% се прилага за всички печалби, които американските компании реализират в чужбина.
ОИСР се движи в обратната посока, настоявайки за облекчения, които са по-щедри от настоящото американско законодателство. „На глобално ниво мисля, че не е реалистично да мислим, че можем да продължим напред без някаква форма на отчитане на дейностите, на същността“, заяви главният данъчен преговарящ на ОИСР Паскал Сен-Аман на 5 май.
Той има предвид, че всеки минимален данък на ОИСР би освободил част от печалбата, произтичаща от материални инвестиции. Настоящият план за преговори на ОИСР също така би освободил печалбите, свързани с разходите за заплати, за да се избегне засягането на твърде много компании за услуги - нещо, която Конгресът остави извън данъчната реформа от 2017 г.
Администрацията на Байдън се надява на политическа и икономическа подкрепа от страна на ОИСР за данъчната си инициатива. Засега обаче такава не се очертава. Конгресът трябва да има това предвид, когато законодателите решават дали искат да наложат увеличение на данъка, което ще спъне американските компании на глобалния пазар.