Светът рядко е виждал толкова амбициозна екологична идея, колкото тласъкът за намаляване на емисиите парникови газове до нула, пише Пилита Кларк за Financial Times.
Маргинална концепция преди шест години, идеята стана масова толкова бързо, че повече от 60 на сто от държавите вече имат някаква нулева нетна въглеродна цел, а пък инвеститорите, управляват в тази връзка близо 37 трлн. долара и най-малко 20 процента от 2000-те най-големи публично търгувани компании. Международната енергийна агенция (МАЕ) предупреждава в шокиращ доклад, че всички нови проекти за петрол, газ и въглища трябва да спрат, за да бъде ограничено глобалното затопляне до 1,5°С.
За много бизнеси обаче бързането за достигне на нулеви нетни емисии изглежда като задаваща се автомобилна катастрофа. Компаниите са изправени пред нарастващ натиск да бъдат както екологично, така и финансово устойчиви в момент, когато зелените технологии, от които се нуждаят, все още са в проект. Подкрепата от правителствата е нищожна, а малка група влиятелни, но слабо разбирани арбитри оценяват техния напредък.
Вижте какво казват мениджърите на американски и европейски компании, съгласно правилата на Chatham House, на бизнес срещи за климата през последните седмици.
"Нашите клиенти включват местни власти, всички от които обявиха извънредни климатични ситуации и искат да бъдат въглеродно неутрални до 2030 г.", каза мениджър от строителна група на една среща миналия месец. "Нашите директори казаха: "Добре, трябва да намалим емисиите си".
Но когато компанията започна да умува как да направи това, тя установи, че закупуването на по-чисто оборудване, работещо с водород, само за един от по-малките й заводи ще струва повече от 2 милиона долара.
Друг изпълнителен директор от промишления бизнес, който току-що бе поел ангажимент за нулеви нетни емисии, заяви, че компанията му разчита на технологичен пробив, за да замени своите пещи, работещи предимно с изкопаеми горива, с по-чисто оборудване в рамките на няколко години.
Първата пещ вероятно ще струва "почти двойно" спрямо нормалната цена, каза той, като това може да се смята за късмет. Компанията е базирана в Европа, където е налично държавно финансиране за зелени индустриални иновации. Но много компании са извън Стария континент. За тях, и уви много други, ограничаването на въглеродните емисии чрез компенсация изглежда като най-лесното решение.
Схемите за доброволно компенсиране позволяват на бизнеса реално да плаща на някой друг за справяне с емисиите му чрез, например, засаждане на дървета, абсорбиращи въглерод, или изграждане на вятърни паркове за замяна на електроцентрали, работещи с въглища.
преди 3 години Зелените Технологии не са "В Проект" а са съществуващи от десетилетия и ги има тук и сега. Проблемът е, че инвеститорът е по-склонен да хвърли 50 млн. за един футболист, (който на другия ден си чупи кракът и приключва със спорта), отколкото 1 млн. за Водородна Инсталация, от която ще печели милиони на месец.Тоест, Айнщайн е бил напълно прав за размера на човешката глупост и Вселената. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Поредната част от централизирането но власт. отговор Сигнализирай за неуместен коментар