Нарастващите разходи по държавните заеми са предизвикателство пред ЕЦБ

Инвеститорите, загрижени за инфлацията, надигаща своята ерозираща капитала глава, изискват по-висока доходност на облигационния пазар. Но това нарастване на разходите по държавните заеми, във време, когато държавите натрупаха допълнителен дълг, за да защитят своите засегнати от пандемията икономики, представлява предизвикателство за Европейската централна банка (ЕЦБ), като Италия е особено уязвима финансово, пишат за Bloomberg Марк Гилбърт и Маркъс Ашуърт.

Пазарите очакват, че комбинацията от фискални и монетарни стимули най-накрая ще събуди потребителските цени от дългия им сън. В еврозоната петгодишният инфлационен суап, използван от ЕЦБ за измерване на очакванията, наскоро се покачи до 1,6% - най-високото ниво от повече от две години. Средната стойност от 1,4% от началото на тази година е най-голямата от регистрираните през 2017 г. 1,65%.

В отговор на тази променяща се икономическа перспектива, доходността по 10-годишните италиански облигации се удвои през последните три месеца, надхвърляйки 1%, за да достигне най-високото си ниво от девет месеца. Тя нарасна два пъти повече от тази по германските ДЦК, която е напът да стане отново положителна за първи път от две години. Доходността на 10-годишния френски дълг излезе на плюс по-рано тази година.

Лесната търговия в Европа тази година залагаше на свиване на спреда между италианските и немските държавни облигации чрез дълга позиция върху първите книжа (най-ликвидните и най-доходните в еврозоната) и къса върху вторите (тези с най-отрицателна доходност). Този залог работи безупречно, когато доходностите (по-скоро спредът – бел. прев.) спадат, но бързо се разпада, когато се случва обратното. Бързото препозициониране от страна на търговците на облигации заплашва да изостри проблема на Италия с лихвите.

Дори при сегашното си повишено ниво доходността по 10-годишните италиански ДЦК е доста под средното ниво от 2,25% в периода 2018-2019 г. Това бяха болезнени времена за третата по големина европейска икономика и най-голям длъжник - и се очакваше да останат завинаги в миналото. Но докато Фондът за възстановяване на ЕС не се задейства по-късно тази година, най-слабото звено в Европа остава уязвимо.

Изцяло е в ръцете на ЕЦБ да покаже, че има подкрепата на италианския премиер Марио Драги (бивш шеф на банката – бел. прев.): Европейската централна банка може да увеличи седмичните си покупки на облигации, за да помогне за свиване на спредовете или поне да ги ограничи.

Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард обеща на срещата на банката през март да увеличи значително скоростта на изкупуване на облигации и повтори това обещание на априлската пресконференция. Следващата тримесечна икономическа актуализация на 10 юни ще включва ненавременен преглед на програмата за пандемични покупки на активи. Инжекцията от 500 милиарда евро за увеличаване на програмата до 1,85 трилиона беше договорена едва през декември. Но няколко членове на управителния съвет искат да прекратят монетарните стимули преди още фискалните да са започнали, камо ли да са започнали да оказват влияние.

За да не излезе покачването на доходността по ДЦК от контрол, ЕЦБ трябва да ускори ежеседмичното си изкупуване на облигации до над 20 милиарда евро. През седмицата 10-14 май темпът отново спадна до 16,3 милиарда евро от 19 милиарда евро в предходната седмица, макар и намален от мащабно погасяване на облигации. Този спад рискува отново да разпали дебата за преждевременното свиване на монетарната подкрепа, който е неуместна характеристика на пресконференциите на ЕЦБ тази година.

Последните бъдещи насоки на централната банка се фокусират върху осигуряването на това, което тя завоалирано нарича „благоприятни условия за финансиране“, при много шум относно новия „многостранен и холистичен“ подход. Трудно е да се разгадае какво включва това, но със сигурност критичният елемент са разходите по държавните заеми.

Неотдавнашният ръст в доходността на ДЦК вече се пренася към корпоративното финансиране в реалната икономика. Около 80% от новите облигации от инвестиционен клас, продадени тази година от нефинансови компании, се търгуват под емисионната си стойност. Инвеститорите, изгорили се от този спад на цените, ще изискват по-висока доходност при бъдещите продажби.

ЕЦБ трябва да увери, че настоящото пренастройване на пазара не излиза извън контрол, особено когато разполага с всички налични инструменти, за да не се допусне това. През 2018 г., например, доходността по 10-годишните италиански облигации скочи до 3,75% през октомври от 1,75% през май. Повторение от такъв мащаб би било истинско бедствие за държавните финанси. Лагард трябва бързо да покаже лидерство в стил мантрата на Драги „каквото и да е необходимо“ (фраза, използвана за подкрепа на еврото по време на дълговата криза – бел. прев.)