Дните на 10-годишните щатски ДЦК с ниска доходност са преброени

Десетгодишните държавни облигации на САЩ са част от основата на глобалните финанси. Доходността им участва в определянето цената на ипотеките, стойността на американските акции и колко правителството на САЩ трябва да плаща, за да обслужва нарастващия си дълг.

В момента 10-годишните щатски държавни ценни книжа (ДЦК) носят около 1,6%. Това е неустойчиво ниско поради две основни причини. Първо, Федералният резерв вероятно ще повиши краткосрочните лихвени проценти далеч над това ниво. Второ, добавената доходност, която правителството трябва да плаща, за да взема заеми за по-дълги периоди - известна като времева премия - вероятно също ще се увеличи. Нека разгледаме тези причини една по една.

Доходността на всяка 10-годишна ценна книга трябва да включва очакванията за краткосрочните лихви за същия период. И така, накъде според Фед, който ги контролира, се насочват те? В последните си прогнози ръководителите му смятат, че в дългосрочен план основната лихва на Фед (тази по федералните фондове), с оглед целта на централната банка за инфлация от 2%, ще бъде някъде между 2% и 3%. Средната оценка е 2,5%. Ако са прави, това трябва да е долната граница за доходността по дългосрочните ДЦК. Защо да затваряте пари за 10 години, ако можете да получите същата възвръщаемост, като инвестирате за много по-кратки периоди?

Сега да вземем времевата премия. В исторически план тя е положителна, отразявайки предпочитанията на инвеститорите за ликвидност и на заемателите към фиксиране на разходите. Но в голяма част от последната икономическа експанзия премията се стопи или дори стана отрицателна. Виждам няколко обяснения за това: рискът нов икономически шок пак да принуди Фед да свали краткосрочните лихви до нула, липсата на инфлационен натиск и увеличеното използване от Фед на покупки на дългосрочни облигации като инструмент на паричната политика.

Днес има достатъчно причини да очакваме положителната времева премия да се завърне. Първо, Фед има нова, по-толерантна монетарна позиция. В резултат на това инфлацията ще бъде по-висока и по-волатилна - риск, който трябва да бъде компенсиран с по-висока дългосрочна доходност. Също така, за контролирането на инфлацията ще е необходима по-висока ставка по федералните фондове, намалявайки риска Фед отново да бъде закотвен към нулевите лихви. Освен това дефицитното финансиране разширява предлагането на държавни облигации: Непогасеният държавен дълг се е увеличил четирикратно от 2007 г. насам, като администрацията на Байдън се стреми да добави още няколко трилиона долара към него. Междувременно, един голям източник за търсенето на облигациите ще се свие, тъй като Фед постепенно ще започне да прекратява своите покупки на активи, най-вероятно през следващата година.

На база всичко това може да се очаква доходност на 10-годишните ДЦК от най-малко 3%: долният праг от 2,5%, определен от лихвата по федералните фондове, плюс времева премия от 0,5% или повече. Но това не е всичко. Федералният резерв заяви, че иска инфлацията да надвиши целта си от 2% за известно време, за да компенсира предишни периоди под нея. Това от своя страна може да предизвика инфлационни страхове и да накара пазарите да очакват възходяща траектория за бъдещите краткосрочни лихви. В резултат на това 10-годишната доходност може да се удвои от сегашните 1,6%. И ако постоянното поддържане на бюджетни дефицити породи тревога за нарастващия дълг на САЩ, доходността може да достигне 4% или нагоре.

Всеки, който се занимава с финанси от по-малко от десетилетие, рядко е виждал тази доходност над 3%. Така че това, което предстои, за мнозина може да бъде доста шокиращо. Продължителният бичи пазар при облигациите, който започна преди близо 40 години, най-накрая приключва.