Когато неотдавна министърът на финансите Джанет Йелън изрази безобидното наблюдение, че Федералният резерв в даден момент може да се наложи да повиши лихвените проценти, за да поддържа инфлацията под контрол, финансовите пазари се развълнуваха толкова, че тя трябваше да преразгледа коментара си, пише Бил Дъдли за Bloomberg.
Тя беше права в първото си изказване. Бих отишъл още по-далеч: Фед не само ще трябва да вдигне лихвите, но и увеличението вероятно ще бъдат много повече от това, което инвеститорите очакват, посочва той.
Пазарите очакват краткосрочните лихвени проценти да останат много ниски за много дълго време. Цените на евродоларите на фючърсния пазар, който има активни договори, простиращи се до 2027 г., сочат, че краткосрочните лихви в САЩ ще достигнат връх не по-висок от 2%. Виждам две причини да вярвам, че тази прогноза е невероятно ниска, коментира Дъдли.
Първо, да разгледаме „неутралното“ целево ниво за краткосрочния лихвен процент на Фед - тоест нивото, при което централната банка нито би подкрепяла, нито спирала икономическия растеж. Съдейки по последните икономически прогнози на ръководителите на Фед, те смятат, че ставката, в унисон с 2% дългосрочна инфлация, би бил някъде между 2% и 3%, със средна стойност от 2,5%. Това изглежда разумно: то предполага реален неутрален лихвен процент от 0,5%, което е доста под дългосрочната средна стойност от около 2%. И ако съдим по историята, Фед ще трябва да вдигне ставката значително над неутралната, преди да завърши цикъла си на затягане.
Второ, новата дългосрочна политическа рамка на Фед предполага още по-високи пикови нива. Централната банка ясно даде да се разбере, че няма да започне да повишава лихвените проценти, докато не се появят очаквания инфлацията да надвиши целта си от 2% за известно време - което според мен означава, че Фед вероятно ще е тласнал икономиката отвъд максималната заетост, след което ще трябва да затегне паричната политика, за да охлади икономиката. Докъде ще трябва да стигне Фед ще зависи от това какво се случва с инфлацията, което е трудно да се предскаже с някаква точност. Въпреки това, не е трудно да си представим Фед да покачва краткосрочната си целева ставка до 3% или дори повече.
Защо? Да предположим, че инфлацията достигне пик на ниво от 2,5%. Това би оправдало малко по-строга монетарна политика - да речем, основна лихва на Фед от 3,5% (1% реална). Но ако инфлацията се покачи само с половин пункт повече, до 3%, вероятно политиката ще трябва да бъде още по-строга. Може да си представим пикова ставка по федералните фондове от 4,5% (1,5%, коригирана с инфлацията). Това може да звучи много високо, но само ако сте много млади: по време на затягането, предшествало финансовата криза от 2008 г., лихвеният процент на Фед достигна връх от 5,25%.
Късата памет може да е една от причините пазарите да не калкулират толкова високи бъдещи лихви: инвеститорите са фокусирани върху последния бизнес цикъл, в който лихвеният процент по федералните фондове не надвиши 2,5%. Друго обяснение е, че лихвите по евродоларите се задържат от опасения, че нов шок може да ограничи възстановяването и да принуди Фед да промени курса - както направи пандемията през 2020 г. Смятам такова повторение за малко вероятно: скоростта на постпандемичното възстановяване, заедно с приспособителната парична и фискална политики, ще ограничат възможностите за неблагоприятен икономически шок.
Може да минат години преди да разберем дали съм прав, казва Дъдли. Цикълът на затягане ще премине през няколко етапа: говорене за намаляване покупките на активи, реалното им намаляване, и накрая повишаване на основната лихва на Фед. Повечето ръководители на Фед не очакват третият етап да започне преди 2024 г. или дори по-късно. Но според мен ще е по-рано, посочва Дъдли, тъй като икономиката се възстановява по-бързо от очакваното. Независимо от тайминга, Фед вероятно ще трябва да направи много повече, отколкото се очаква в момента. И това ще създаде по-трудна среда за американските пазари на акции и облигации.