По-важното от миналата седмица

По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.

България

Парламентът ще бъде разпуснат на 11 май, а следващите парламентарни избори ще са на 11 юли. Това стана ясно от изявлението на президента Румен Радев, след като в сряда БСП очаквано върна третия проучвателен мандат за съставяне на кабинет веднага след връчването му.

Едва ден след консултациите при президента и ден преди изслушването на кандидатите от държавния глава лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов оттегли кандидатурата на партията му на Красимир Ципов за председател на ЦИК. Премиерът заподозря останалите политически сили в "сговор" и обяви, че след като не са издигнали кандидати за поста, готвят "капан" на ГЕРБ, с който да прехвърлят отговорността на партията, ако има проблеми при подготовката на извънредните парламентарни избори. Реакцията на Борисов изглежда, меко казано, странна предвид факта, че преди консултациите той пак обвини останалите партии в "сговор" само че като повод изтъкна подозренията си за опит от тяхна страна да отнемат председателското място от ГЕРБ, което по думите му по право се полага на формацията като най-голямата партия в парламента. Така на вторите консултации при президента Камелия Нейкова, бивш говорител на Централната избирателна комисия (ЦИК) и настоящ сътрудник към правната комисия в Народното събрание, беше номинирана за председател на комисията.

След разгорещени дебати, продължили над два часа, Народното събрание не одобри предложението на БСП за осигуряване на достъп на българските граждани до руската ваксина "Спутник V" срещу COVID-19, преди да бъде одобрена за употреба от Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) и Европейската комисия. 

"За" предложението гласуваха 89 депутати, "против" – 69, а 56 се въздържаха. Подкрепа дадоха 39 народни представители от БСП, 36 от "Има такъв народ", 1 от "Демократична България" и 7 от "Изправи се! Мутрин вън!".

В сряда и петък в претъпканата зала на комисията на Мая Манолова за ревизия на кабинета "Борисов 3" на въпроси отговаряха земеделецът Светослав Илчовски и Иван Ангелов, собственик на фирма „Градус" и основен герой в разказа на Илчовски, представен от него като човека на Бойко Борисов, който „командва в сянка“ Агенцията по храните и земеделското министерство. Ангелов даде неясни обяснения за бартерната сделка с фурми с ОАЕ, при която миналата година „Градус" бе една от фирмите, които доставиха месо чрез правителствен самолет срещу фурми. След това не успя да си спомни и дали е концесионер на близкото до София ловно стопанство „Витошко-Студена", което пък в разказа на „обвинителя“ е мястото, където по време на празненство за Ивановден, на което е присъствал и премиерът Бойко Борисов, са показвани видеа с тормоз над предприемач в ареста. Необясними останаха и отношенията с Илчовски и премиера. След собствените си твърдения, че е изкупувал по-скъпо, а не по-евтино фуражи от Илчовски (който твърди, че е станало обратното под натиск), Ангелов не даде обяснение защо е решил да сключва неизгодни за фирмата му сделки, но пък каза, че е получил съдействие от премиера Борисов по казус с ветеринарни сертификати в Турция, без да може да обясни защо точно на него се помага в такава ситуация от най-високото ниво в държавата. Депутатите решиха да не задълбават в темата, за да не компрометират възможността страната ни да изнася земеделски продукти.  Като цяло  отговорите на Иван Ангелов повдигнаха повече въпроси, отколкото успяха да опровергаят разказа на Илчовски. И докато основното впечатление, което остави, е за близки отношения с Бойко Борисов, държанието на депутатите от ГЕРБ ясно показа, че искат да го защитят.

Междувременно ГЕРБ сезира Конституционният съд с искане за обявяване на противоконституционност на съществена част от последните промени в Изборния кодекс, сред които и новите правила за назначаване на ЦИК. Решението на съда, какво и да е то, ще има действие занапред, но със сигурност ще послужи като аргумент в политическия дебат.

Над половин милион годишни данъчни декларации от физически лица са подадени през тази година, отчитат от Националната агенция за приходите в края на данъчната кампания. Над 85% от документите са подадени онлайн с ПИК или електронен подпис, а над 70% от хората са използвали предварително попълнените декларации за доходите, които НАП предлага за втора година.

От 1 юни ще се издават само електронни рецепти, обяви зам.-министърът на здравеопазването Бойко Пенков на брифинг през седмицата. Привеждането в действие на изискването за издаване само на електронни рецепти се отлага до края на май, тъй като болниците, за разлика от личните лекари и извънболничните специалисти, все още не са готови с въвеждането на софтуер, който да елиминира напълно хартиените рецепти. Сега лекарите изпращат в електронен облак електронните рецепти и пациентът може да получи лекарствата си от всяка аптека с ЕГН, но все още и не всички аптеки са готови.

ЕС и Еврозоната 

Еврозоната изпадна във втора рецесия, но възстановяването предстои. Статистическата служба на ЕС оповести първите данни, според които от януари до март БВП на валутния съюз е спаднал с 0,6% на тримесечна и с 1,8% на годишна база. Това означава, че еврозоната е влязла във втора рецесия за последните 12 месеца след спада от 0,7% през последното тримесечие на 2020 г. Според икономистите обаче възстановяването вече е започнало, след като ограниченията заради пандемията се вдигат в резултат на ускоряването на ваксинацията.

Европейската комисия актуализира своята индустриална стратегия. В нея тя предлага, наред с други неща, механизмът за коригиране на границите на CO2 да бъде въведен постепенно по сектори. Пилотна програма за така наречените въглеродни договори за разлика (CfD, Carbon Contracts for Difference) има за цел да насърчи корпоративните разходи за ключови технологии, благоприятни за климата. Освен това ЕК се застъпва за по-добра защита на европейския вътрешен пазар от нарушаване на конкуренцията, причинено от субсидирани от държавата компании от Китай и други трети държави.

ЕК временно спря усилията си за ратифициране на инвестиционното споразумение с Китай. Като оправдание бяха посочени последните дипломатически разриви. Предвид взаимните санкции средата за ратифициране на споразумението понастоящем е „неблагоприятна", казва комисията. ЕС наложи санкции на китайски официални лица заради потисничеството на мюсюлманското уйгурско малцинство, след което Китай от своя страна наложи санкции на различни евродепутати.

ЕК предложи как да се възстановят пътуванията. Комисията представи схема за облекчаване на пътуванията до страните от Европейската икономическа зона от други държави по света, според която всеки напълно ваксиниран две седмици преди да напусне страната си да може да се придвижва без ограничения. Предложението съдържа и т.нар. аварийна спирачка, позволяваща да се реагира при появата на нови варианти на коронавируса или при влошаване на здравната обстановка.

Разходите за труд в Германия са нараснали с 3% през миналата година, малко повече от средното за ЕС. През 2020 г. работодателите плащаха средно 36,70 евро за един отработен час. Средно в ЕС разходите за труд са се увеличили с 2,9% до 28 евро.

Френското национално събрание прие нов закон за опазване на климата. Освен всичко друго, той предвижда забрана за вътрешни полети, ако до дестинацията може да се стигне с влак за по-малко от 2,5 часа. В допълнение се въвежда престъплението екоцид: сериозните вреди за околната среда вече могат да бъдат наказани с лишаване от свобода до десет години.

АЦБ коригира леко паричната си политика. Седмичният обем на покупките на облигации ще бъде намален с 1 млрд. до 3,4 милиарда лири, но общият обем на програмата ще остане непроменен. Основният лихвен процент остава 0,1%.

Лихвите във Великобритания

След САЩ Европейският съюз също обяви, че иска да обсъди временно отказ от права на интелектуална собственост за ваксините срещу коронавируса. Американският търговски представител Катрин Тай по-рано сигнализира в подкрепа на инициативата за временно спиране на патентите за ваксини. Досега спирането на патентите беше отхвърляно от индустриализираните държави, в които са базирани множество големи фармацевтични компании. Повече от 100 държави членки на СТО обаче вече се обявиха в подкрепа на проекта, иницииран от Южна Африка и Индия. Те обвиняват индустриализираните страни, че са изкупили съществуващото производство на ваксини и правят невъзможно разширяването на производството чрез патенти. От своя страна ЕС подчертава, че за разлика от САЩ или Великобритания например, той изнася големи части от ваксината, произведена на вътрешния пазар.

САЩ

С изявление относно бъдещата политика за лихвените проценти американският министър на финансите Джанет Йелън временно причини спадове на курсовете на фондовите борси. Йелън каза, че може да се окаже, че „лихвените проценти ще трябва да се повишат малко, за да се гарантира, че икономиката ни няма да прегрее". По-късно Йелън ясно заяви, че не препоръчва повишаване на лихвения процент и не иска да се намесва в паричната политика. Нито предполагала, че инфлацията ще се превърне в проблем за американската икономика.

Десетгодишните американски облигации

През април на пазара на труда в САЩ са създадени 266 000 нови работни места извън селското стопанство. Равнището на безработица нарасна леко до 6,1% (март: 6,0%). 

Американската комисия по ценни книжа и борси обяви по-засилено регулиране на фондовия пазар в отговор на колебанията на цената на акциите на Gamestop през февруари. Наред с други неща, трябва да има по-строги изисквания за уведомяване при продажби на късо и кредитиране с ценни книжа. Освен това SEC иска да проучи начините, чрез които приложенията за търговия изкушават малките инвеститори за спекулативни трансакции.

Китай

Политическото напрежение между Китай и Австралия се засили. След като австралийското правителство обяви, че ще проучи и евентуално ще отмени договора за концесия на китайска компания за стратегически важното пристанище Дарвин, Китай спря съвместно икономическо споразумение („Сделка за стратегически икономически диалог“). Преди това Австралия беше прекратила споразуменията на своя щат Виктория за участие в китайския проект „Нов път на коприната“. Китайското правителство обвинява Австралия в „идеологическа дискриминация“, докато австралийското правителство критикува Китай, че използва своите компании и проектите от Пътя на коприната за разширяване на своето геополитическо влияние.

Развиващи се пазари

Турската инфлация се повишила до най-високото ниво от почти две години. През  април спрямо същия месец на миналата година цените се увеличиха през април спрямо същия месец на миналата година със 17,1%. Основните причини бяха падащият курс на лира и нарастващите цени за внос на суровини. 

Няколко дни по-късно стана ясно, че и в Турция засега основният лихвен процент ще остане непроменен на ниво от 19 процента въпреки нарастващата инфлация. Централните банкери потвърдиха намерението си да запазят лихвата над нивото на инфлация. Централната банка очаква инфлацията постепенно да отслабне, след като се повиши до над 17 процента в резултат на срива на лирата. И въпреки че изявлението на турската централна банка от четвъртък включва „ястребови“ елементи, то „повтаря репликата, че номиналните лихвени проценти ще се поддържат над инфлацията, което вече предлага възможност за понижаване на лихвените проценти“, пише Джейсън Тюви, старши икономист от развиващите се пазари в Capital Economics, цитиран от Bloomberg.