Как ще се развият отношенията на САЩ и Китай?

Ако търсите забавно четиво за плажа това лято, препоръчвам „2034”, написана от пенсионирания адмирал Джеймс Ставридис и бившия офицер от морската пехота и разузнаването Елиът Акерман. Книгата разказва историята на войната между Китай и САЩ, започнала през 2034 г. с морска битка край Тайван и сключването на таен съюз между Китай, Иран и Русия.

Най-страшното в тази книга обаче е, че като я оставих настрана и взех нов вестник, видях голям брой прогнози, които водят до това, което ще се случи в книгата след 13 години, пише Томас Л. Фридман за The New York Times.

Иран и Китай подписват 25-годишно споразумение за сътрудничество. Владимир Путин концентрира войски на границата с Украйна и предупреждава САЩ, че всеки, който заплашва Русия, ще „съжалява за извършеното по начин, по който никога преди не е съжалявал”. Китайските бойци, оборудвани с електроника, постоянно притесняват Тайван. Висш служител на китайските външни работи обявява, че САЩ "нямат право да разговарят с Китай от позиция на силата”.

Дали говорим само за изкуство, което имитира живота така точно, че ни побиват тръпки?

Отговорът на този въпрос може да бъде открит частично в книгата, която препоръчах в предишен материал – „Възход и падение на света” от Майкъл Манделбаум. Тя проследява историята: от Студената война между американската демокрация и съветския комунизъм (1945-1989) до изключително мирен четвърт век (1989-2015), обусловен от укрепването на демокрацията по света и взаимозависимостта на световната икономика до по-опасната настояща ера, в която Китай, Иран и Русия упражняват натиск върху демокрацията, като насърчават радикалния ултранационализъм сред своите народи.

Това, което прави радикалния национализъм в Китай, Иран и Русия още по-опасен, е, че във всяка от тези страни той е неразривно свързан с държавни индустрии, особено военни, и появата на такъв национализъм се случва в момент, когато американската демокрация отслабва.

Социалните медии изостриха нашата изтощителна политическа и културна гражданска война, която пречи на американците да се обединят и не позволяват на Вашингтон да е защитник и създател на система за глобална стабилност, както стана след Втората световна война.

След разпадането на Съветския съюз разширихме НАТО до границите на Русия. Това глупаво решение превърна посткомунистическа Русия във враг вместо потенциален партньор и създаде идеалните условия за появата на антизападни диктатори като Путин (представете си, ако Русия, нямайки търговски или гранични спорове с нас, беше наш съюзник, а не на Китай и Иран).

Освен това, след 11 септември, нахлуването на САЩ в Афганистан и Ирак не доведе до очакваните ползи и плурализъм. В комбинация с икономическата криза от 2008 г. и настоящата пандемия, както и общата разруха на производствата в САЩ, това отслаби не само американското самочувствие, но и световното доверие в САЩ.

И какъв е резултатът? Тъй като Китай, Русия и Иран предизвикват световния ред след Втората световна война по-активно от всякога, много хора се съмняват, че САЩ имат силата, съюзниците и ресурсите за разрешаване на новия геополитически конфликт.

Веднъж Манделбаум ми каза: „Фактът, че комунизмът е изчезнал и вече няма две политически и икономически системи, претендиращи за универсалната легитимност на управлението на всяка държава, не означава, че в международната политика няма идеологии”.

Режими като Китай, Иран и Русия се чувстват далеч по-застрашени от демокрацията, отколкото си мислим, каза той. През първото десетилетие на 21 век тези режими успяха да получат достатъчна обществена подкрепа благодарение на икономически прогрес. Но през второто десетилетие се оказа по-трудно: лидерите на тези страни трябва да намерят алтернатива и те избраха ултранационализма.

Готови ли сме за това предизвикателство? Уверен съм, че с помощта на нашите традиционни съюзници можем да сдържаме по-агресивните и националистически Русия и Иран.

Но с Китай е съвсем различно. Трябва да разберем кои са както нашите силни и слаби страни, така и тези на Китай.