ЕС още не говори за това как ще изплаща общия си дълг

Плановете за европейски данък, насочен към цифрови компании, който се очаква да генерира по около 1,5 млрд. евро годишно, са поставени под въпрос, тъй като САЩ по-рано този месец наложиха глобален налог върху най-големите световни компании. Брюксел не иска да се откаже, но въпреки това планът му за въвеждане на „мек“ дигитален налог може да не се приеме добре от Вашингтон и ще предизвика гнева на ключови търговски партньори.

Планът за данъчно облагане на замърсяващия внос, известен като механизъм за корекция на въглеродните граници, може да донесе потенциални приходи от 5 до 14 млрд. евро годишно, в зависимост от дизайна на данъка. Идеята получи ограничена реакция в рамките на ЕС и от чужбина и изглежда и Комисията не желае да я приложи, макар че може да я използва като принудителен механизъм да накара някои големи замърсители да поемат по-сериозни климатични обещания.

Ако не може да бъде постигнато споразумение между страните от ЕС по тези три възможности, Комисията може да представи предложение за други нови налози през 2024 г., казва Хан. Миналото лято Комисията изложи редица идеи, включително предложение за данък върху големи компании, които „извличат огромни ползи от единния пазар на ЕС“, но това Комисията така и не успя да обясни на обществеността.

ЕС смята, че постъпленията от новите данъци трябва да останат в бюджета на блока дори след като фондът за възстановяване - който е описан като еднократен инструмент, бъде изплатен.

Сред страните от ЕС има съпротива да позволят на Комисията да вдига собствените си данъци, тъй като това би означавало да се даде на изпълнителната власт на ЕС още един атрибут на пълноценно правителство: хазна. Според наблюдателите това би било поредната стъпка към фискалната интеграция, която много страни не желаят да приемат с лека ръка.

Бюджетът на ЕС се съгласува на всеки седем години с единодушие чрез дългогодишни преговори. По-голямата част от приходите идват от вноски от страни от ЕС, плюс някои митнически приходи и данък върху добавената стойност.

Ако не може да се договори нов източник на доход, алтернативите за изплащане на възстановителния фонд са увеличени вноски от страните от ЕС към бъдещите бюджети на ЕС или намалени разходи на ЕС. И двете опции ще донесат други проблеми. Нетните вносители в бюджета на ЕС, като Германия, Холандия и Швеция, не биха искали да плащат повече. От друга страна, нетните бенефициенти по програмите за финансиране от ЕС, като Унгария и Полша, вероятно ще се противопоставят на съкращения.

Преди да приключи настоящият бюджетен период, 27-те лидери на ЕС ще трябва да договорят нов седемгодишен бюджет, включително как да обслужват дълга на фонда за възстановяване. „От 2028 г. разходите по дълга забиват клин в бюджета. Това променя изчислението, защото това ще означава, че повече страни ще трябва да станат нетни платци“, коментира Гутенберг.

Избягването на разговори за погасяването на дълга по време на и без това трудните преговори за това как парите трябва да бъдат изразходвани и разпределени е вероятно вероятно необходим ход по това време, но сметката е голяма и в крайна сметка някой трябва да я плати. Или може би не - ако страните се споразумеят за постоянен дълг в целия ЕС. Това е все още тема табу, но скорошните призиви, най-вече от италианския премиер Марио Драги, за безопасен актив на ЕС дадоха нов тласък на дебата.

Дори ако фондът за възстановяване на ЕС е изрично тълкуван като еднократен инструмент, той широко се разглежда като тест за по-нататъшна фискална интеграция.