Предложението на президента Джо Байдън почти да удвои данъка върху капиталовата печалба доведе до подновяване на дългогодишен икономически дебат. Тази дискусия може да затъне в технически подробности и да пропусне основното: Първо и най-важно, всяка система на данъчно облагане е свързана с ценности. А много по-високата ставка за облагане на капитала би подкопала някои от основните ценности на Америка, пише Тайлър Кауин за Bloomberg.
Ценностите на едно общество и неговият данъчен режим трябва да бъдат съвместими или те ще се подкопават взаимно. Така че първият въпрос относно една данъчната система е кои ценности тя насърчава.
Ценностите, които САЩ трябва да приоритизират, са увеличаване на богатството, подкрепа за спестяванията и насърчаване на децата. Хората може да не са съгласни с тези приоритети - всъщност те го правят доста усърдно - но за мен е важно да знам дали предложената данъчна реформа затвърждава или отслабва тези ценности. Това е по-важно съображение от изчисленията за „икономическа загуба“ от увеличения данък.
Според предложението на Байдън данъкът върху капиталовата печалба за богати лица ще се повиши до 43,4% (понастоящем ставките са до 37% за краткосрочните и до 20% за дългосрочните печалби - бел. р.), което би означавало нетно облагане от над 50% за лица в щати с високи данъци като Калифорния и Ню Йорк. Като цяло тази промяна би изпратила посланието, че САЩ не са толкова чудесно място за натрупване и инкасиране на богатство. В резултат на това Америка ще загуби част от своята културна и икономическа жизненост.
За да бъде такова голямо увеличение на данъка върху капиталовата печалба устойчиво, и по този начин ефективно, американските ценности ще трябва да се променят - и то трайно. Точно такъв сценарий трябва да се избягва.
Ценностите са още по-важни за данъчното облагане, защото Америка е нация от имигранти. Кое е по-доброто послание към потенциалните такива? Трябва ли то да е „Америка е страхотна страна за забогатяване“? Или „американците са твърде егалитарни, така че няма да позволят на богатите да станат твърде богати“?
Първото послание е далеч за предпочитане - и това е вярно, дори ако смятате, че справедливостта е важна ценност. По-важно е да се насърчи амбицията у новопристигналите в САЩ, дори ако става въпрос само за креативни (и да, понякога алчни) хора, които ще помогнат за решаването на американските социални проблеми. Имигрантите са в основата на толкова много от успешните стартиращи компании в тази страна.
Не че имигрантите четат данъчния кодекс преди да вземат решението да мигрират. Но те имат усещане за основните нагласи на нацията към спестяванията, инвестициите и богатството, каквото имат родените в Америка.
Фактът, че САЩ са световната иновационна столица, прави още по-важно насърчаването на ценностите на амбицията и натрупването на богатство. Тези ценности са свързани с предприемачите, които е вероятно да създадат продукти, които ще се разпространяват, помагайки за повишаване на жизнения стандарт по целия свят. Това само по себе си е начин за разширяване и насърчаване на глобалната равнопоставеност, дори ако неравенството в доходите нараства у дома.
Разбира се, не всяка държава, или дори повечето държави, трябва да изберат същите ценности и данъчна система като тези на САЩ. Ако Нова Зеландия изповядва в много по-голяма степен егалитаризма и съответстващите му политики, това би било оправдано. Всъщност дори Нова Зеландия не прибягва до общо облагане на капиталовата печалба.
Напълно е възможно САЩ да имат по-ефективни начини за насърчаване на амбициите и натрупването на богатство от сегашния подход към данъчното облагане на капиталовата печалба. Но за да ни убедят в това, привържениците на по-високия данък върху капиталовата печалба трябва да кажат какво друго биха направили, за да увеличат американското богатство.
Подобни обяснения обаче никога не се очертават - защото този дебат наистина е за сблъсък на ценности, а не само за ефективност, и едната страна иска да намали натрупаното богатство.
Само допреди неотдавна преобладаваше мнението, че е добре федералното правителство да похарчи допълнителни 1,9 трилиона долара, тъй като при настоящите маржове дефицитите няма значение. Може би е така. Но това безгрижие сега мистериозно отсъства. Това също е знак, че за повечето хора ценностите, въплътени във всяко решение относно данъчното облагане, са от първостепенно значение.