Преди две години Италия беше изложена на риск да се превърне в аутсайдера на Европейския съюз (ЕС). Президентът на Франция Еманюел Макрон отзова своя посланик в Рим, след като вицепремиерът на Италия проведе неразрешена среща на върха с протестиращите „жълти жилетки“ във Франция.
В същото време тогавашният министър на вътрешните работи на Италия Матео Салвини изливаше тиради в социалните медии срещу Брюксел и си правеше селфита с френския крайнодесен лидер Марин льо Пен. Зад кулисите италианските дипломати се оказаха все по-изолирани, мнозинството от правителствата гледаха на тях като на нестабилен и ненадежден партньор, воден от политици, които искат да отслабят ЕС и флиртуват с Москва и Пекин, пише Foreign Policy.
След по-малко от три месеца с правителството на националното единство на министър-председателя Марио Драги не само гласът на Рим се чува силно и ясно в Париж и Берлин, но все повече определя дневния ред, докато ЕС се опитва да излезе от пандемията от Covid-19.
По-рано нестабилните отношения между Рим и Париж изведнъж разцъфнаха, според дипломати от двете страни. Драги провежда редовни разговори с Макрон, включително за пандемията и други стратегически въпроси.
През февруари Марио Драги изненада мнозина, като стана първият европейски лидер, който блокира износа на ваксини за Covid-19 извън ЕС. Рискованият ход, дошъл след разпалването на напрежението между Европейската комисия (ЕК) и Обединеното кралство във връзка с доставките на ваксини, беше бързо подкрепен от Париж. Това също така предостави политическо покритие на председателя на комисията Урсула фон дер Лайен да призове за по-строг контрол на износа.
След това, след дипломатическия инцидент в Анкара, където фон дер Лайен остана без стол по време на среща на върха с президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган, Драги отново излезе на сцената. Докато другите европейски лидери до голяма степен си мълчаха, Драги остро критикува Ердоган, като предизвика сериозен гняв в Турция и така отклони фокуса от дипломатическата злополука на ЕС.
Клеман Бон, френски министър на Европа и бивш европейски съветник на Макрон в Елисейския дворец, коментира, че отношенията между Драги и Макрон са „добри и лесни“ и датират от времето, когато Драги оглавяваше ЕЦБ, а Макрон беше министър на икономиката на Франция. "Те се познават добре", казва Бон. „Те споделят една и съща линия – и двамата настояват за необходимостта от разширяване на плана за възстановяване [след Covid] и искат по-амбициозни инвестиционни предложения. Драги има предимството на достоверността, че е изиграл лидерска роля в европейска институция. . . Улеснява диалога“, казва той.
В Берлин първите месеци на управление на Драги бяха посрещнати като връщане на Италия в сърцето на вземането на политики в Европа. „Италия се върна в Европа“, казва Александър фон Ламбсдорф, говорител по въпросите на външната политика на либералната свободна демократическа партия в Германия. „Силна Европа се нуждае от силна Италия“, допълва той.
В рамките на ЕС Италия е възприемана като държава със силен потенциал, но слабо представяне, а това отслабва въздействието ѝ върху външната политика. Това, че италианското правителство сега се ръководи от някой с богат професионален опит в работата с чуждестранни правителства е само по себе си важен елемент на промяната.
Друг фактор, който работи в негова полза, е, че Драги командва огромно парламентарно мнозинство в година, в която Германия след Меркел се подготвя за избори, а рейтингите на Макрон избледняват в националните социологически проучвания преди изборите през 2022 г.
Докато поне един от колегите на Драги в Германия и Франция ще се промени, той, поне докато има подкрепата на италианските политически партии, ще се очаква да управлява до следващите общи избори в Италия през 2023 г.
„Драги, който излиза на сцената на ЕС, е един от големите играчи“, казва Джорджина Райт, ръководител на европейската програма в парижкия Институт Монтен. Други смятат, че съществува риск очакванията за това, което Драги може да постигне реално, вече да са станали твърде големи.