По-важното от изминалата седмица

По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.

България

България пада с едно място до 112-о в света в глобалния индекс за свобода на медиите на международната организация "Репортери без граници". Страната остава на последно място по този показател не само в целия Европейски съюз, но и в Европа - с изключение на Турция, която тази година се нарежда на 153-то място.

Може да се наложи актуализация на бюджета само ако пандемията се усложни, стана ясно от думите на финансовия министър в оставка Кирил Ананиев, който в сряда беше изслушан от парламента във връзка със състоянието на публичните финанси.  Причината е, че средствата за антипандемичните мерки (от 60/40 до доплащанията за медиците на първа линия) са разчетени до средата на годината. Според него това била договорена практика между финансовите министри на европейско ниво. Бюджет 2021 е планиран на 4,9 млрд. лв. дефицит в края на годината.

Летище София вече има частен оператор. От вторник летище София има частен концесионер - фондът Meridiam, който по договор ще го управлява следващите 35 години. В началото на седмицата е била платена първоначалната такса от 660 млн. лв. от консорциума "Соф кънект". В надзорния съвет на дружеството концесионер като независими членове влизат Илияна Цанова (бивш служебен вицепремиер, работила в ЕБВР и за т.нар. план "Юнкер") и Филип Гунев (бивш зам.-министър на вътрешните работи). Даването на концесия на най-големия държавен актив отне почти три години.

Поскъпването на природния газ от 1 април все пак ще се случи. Държавният оператор "Булгаргаз" внесе заявлението си за нова цена на газа в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и регулаторът се произнесе, като решението му ще важи със задна дата - от началото на месеца. Вместо с очакваните 13% обаче поскъпването ще е с цели 16% (заради международните пазари).

ЕС и еврозоната 

Европейската централна банка остави основните си лихвени проценти и структурата на своята програма за спешна пандемична помощ непроменени. Ръководителят на ЕЦБ Кристин Лагард сигнализира, че паричната политика ще остане много експанзивна за дълго време, за да не застраши икономическото възстановяване.

Лихва

Основната лихва на еврозоната

Банковият надзор на ЕЦБ разкритикува управлението на балансовите рискове в много големи европейски банки. Поради използването на вътрешни модели рисковите активи с общ обем от 275 милиарда евро не са отчетени по подходящ начин през последните години, казват от ЕЦБ. Общо бяха установени над 5 хил. недостатъка, които банките сега трябва да поправят.

Лекарственият регулатор на ЕС заяви, че кръвните съсиреци са "много рядък" страничен ефект от ваксината срещу коронавирус на Johnson & Johnson. Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) е открила "възможна връзка" между препарата и съсиреците, но посочва, че ползите от ваксината надхвърлят рисковете. От над 7 млн. души, имунизирани с препарата в САЩ, осем са получили кръвни съсиреци и един е починал. По-рано този месец ЕМА излезе със същата препоръка за ваксината срещу коронавирус на Oxford - AstraZeneca.

Федералният конституционен съд на Германия даде зелена светлина на Германия да участва в Европейския фонд за възстановяване от коронакризата. Съдиите отхвърлиха спешно предложение, след като първоначално спряха закона в края на март. След това федералният президент Франк-Валтер Щайнмайер подписа закона за ратификацията. Комисията няма право да набира дълг на капиталовите пазари без ратификацията на всички 27 държави членки на ЕС. В случая с Германия това изисква подпис на президента Франк-Валтер Щайнмайер, който вече може да одобри сделката.

Важно е обаче, че германските конституционни съдии обявиха, че трябва да изпратят съдебния спор до Съда на ЕС за насоки, като този трибунал в крайна сметка може да спре фонда, ако приеме, че нарушава правилата на блока. Германският съд също може по-късно сам да се произнесе срещу него, казаха съдебни представители.

Бундестагът прие допълнителен бюджет. Той предвижда поемането на допълнителен нов дълг от 60,4 милиарда евро. Общо федералното правителство ще поеме нетен дълг на обща стойност 240,2 милиарда евро през тази година. За да стане възможно това, дълговата спирачка отново беше спряна. Допълнителният бюджет предвижда преди всичко повече пари за помощи за бизнеса и за здравна политика. Освен това трябва да бъдат компенсирани по-ниските данъчни приходи. Както се вижда от отговор на Министерството на финансите до Левите, федералното правителство е емитирало облигации и други инструменти на капиталовия пазар през първото тримесечие за около 2 млрд. евро. 

Канцлерът Ангела Меркел, министърът на икономиката Петер Алтмайер и министърът на финансите Олаф Шолц свидетелстваха в комисията на Бундестага по разследване на Wirecard. И тримата отрекоха съучастие в скандала. Шолц каза, наред с други неща, че одиторската компания EY не е откривала грешки в одитите от единадесет години и винаги е заверявала балансите. Меркел защити ангажимента си към Wirecard по време на пътуване до Китай през 2019 г. Wirecard не е била подложена на специално третиране и било нормално федералното правителство да защитава интересите на германската икономика в рамките на двустранни контакти. Държавният секретар по финансите Йорг Кукис също отрече Wirecard да е била привилегирована.

Европейската комисия представи пакет от закони, които трябва да дадат на потребителите повече яснота относно така наречените „зелени инвестиции“. Наред с други неща, тя класифицира кои дейности имат положително въздействие върху климата и околната среда. Централният въпрос дали инвестициите в природен газ и ядрени проекти също могат да бъдат устойчиви бе отложен.  

Комисията представи и проект на закон за работа с изкуствен интелект. Той съдържа четири категории, в които могат да се класифицират приложенията. Специалният фокус е върху така наречените високорискови приложения, които включват например системи за оценка на кредитоспособността или самоуправляващи се автомобили. Тук съответните доставчици трябва да гарантират, че техният продукт отговаря на правилата и че използваните данни се следят стриктно. Използването на AI трябва да бъде забранено, например при "социално оценяване", което преценява хората въз основа на тяхното социално поведение.

ЕС наложи допълнителни санкции срещу военния режим в Мианмар. Те включват забрани за влизане и собственост срещу представители на военната хунта и санкции срещу две компании, които са близки до армията.

Португалия беше първата държава, която представи своя национален план за използване на средствата по програмата за възстановяване и развитие. В Италия правителството на Марио Драги от своя страна изготви план за разходите. Той предвижда главно инвестиции във възобновяеми енергийни източници, както и за дигитализация и насърчаване на иновациите.