Според Фискалния монитор на МВФ, „през последните 12 месеца държавите обявиха фискални мерки за 16 трлн. долара“. Но по-голямата част от тях бяха в развитите страни. Бюджетният дефицит на последните се увеличи с 8,8% от БВП между 2019 и 2020 г. до 11,7%. През 2021 г. той все още ще бъде на ниво от 10,4%. В развиващите се икономики фискалният дефицит се увеличи с 5,1% от БВП между 2019 и 2020 г. до 9,8%. Но в развиващите се страни с ниски доходи той се покачи само с 1,6% от БВП до 5,5%. Освен това мониторът подчертава, че „нарастването на дефицитите в развитите икономики и в няколко развиващи се е резултат от приблизително еднакво увеличение на разходите и понижение на приходите, докато в много от развиващите се икономики то произтича преди всичко от срива в приходите, причинени от икономическия спад“.
Би било неразумно да се приема за даденост силната прогноза за възстановяването на развитите икономики. Възможно е нови варианти на вируса, неуязвими на днешните ваксини, да обхванат целия свят. Много вероятно е да се окаже невъзможно да се отворят границите скоро. Възможно е също паричната и фискалната политики да се окажат твърде силни, особено в САЩ, както твърди Лари Съмърс, генерирайки силна инфлация, повишени инфлационни очаквания и реални лихвени проценти. Ако това стане, то би принудило регулаторите да натиснат спирачките, което би могло да породи дългови кризи сред уязвимите заематели.
Нещо повече, дори ако страните с високи доходи, Китай и няколко други се възстановят силно, много от развиващите се държави вероятно ще останат в големи затруднения в резултат от болезнено бавното разпространение на ваксините, проблемите при управлението на дълга, стресът, причинен от влошаващата се бедност и ограниченото пространство за политики. Икономиките, зависими от пътуванията и туризма, ще имат много бавно възстановяване, особено ако продължат да се появяват нови варианти на вируса. Освен това много правителства са корумпирани, неефективни или и двете. Това винаги има значение. В необичайни времена като сегашните обаче то има още по-голямо значение.
Но най-глупаво би било политиците в богатите страни да въздъхнат облекчено и да отвърнат очи от глобалните предизвикателства, пред които са изправени. Вместо това те трябва да направят каквото и да е необходимо, за да ваксинират целия свят до края на следващата година и да подкрепят разработването на стимули за всички, ако се наложи. Те трябва да направят необходимото, за да гарантират, че всички държави разполагат с нужните ресурси, за да се справят с тези здравни и икономически шокове. Те също трябва да направят необходимото, за да гарантират, че ако възникнат дългови кризи, те знаят кои са кредиторите (официални и частни) и как да водят преговорите с тях.
Накрая, но не и на последно място, те трябва да научат уроците от тази пандемия. Досега тя уби 3 милиона души и предизвика голям икономически шок. Следващата пандемия би могла да бъде далеч по-лоша и в двете отношения. Островите на безопасност няма да процъфтяват в свят на заплашителна болест.
преди 3 години На мен ли ми се струва, че има опити да се ограничи производството и да се увеличи паричното предлагане с цел инфлация. Така се стигна и до парадокса "капиталистически" или "пазарни" икономики, кой както реши по-правилно, предприятията им да произвеждат на загуба, а правителството да покрива загубата, точно като СИВ 80-те. Много интересно, е че въпреки правителствата плаща на или подпомага дадено предприятие, неговите производствени розходи не падат. По-добре щеше с тези разходи западните страни да бяха въвели базовия доход, дори да е 100-200$ на човек. отговор Сигнализирай за неуместен коментар