Голямата тема от последните срещи на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка е, че глобалната икономика се възстановява значително по-бързо, отколкото се очакваше само преди шест месеца. Но това възстановяването прикрива случващото се с хората в света. Както в рамките на държавите, така и между тях, тези в неравностойно положение изглежда ще претърпят най-бавното възстановяване. Освен това тази разделена къща може да не издържи: това, което се случва - преди всичко бавното разпространение на ваксините - ще влоши перспективите за всички, пише Мартин Улф за Financial Times.
Поразителното в новите прогнози на МВФ е, че кумулативният растеж на глобалния брутен вътрешен продукт на глава от населението между 2019 и 2022 г. сега се предвижда да бъде само с 3 процентни пункта по-малък от очакваното през януари 2020 г. Това е далеч по-добре от разликата от 6,5 процентни пункта през миналата година и прогнозата за 4 пункта разминаване през тази. В такъв случай говорим за световна икономика както със силно, така и с по-добро от очакваното възстановяване.
Още по-удивителни обаче са различните темпове. Сега се прогнозира, че развитите икономики ще се радват на кумулативен растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) на глава от населението между 2019 и 2022 г. само с 1 процентен пункт по-малко в сравнение с очакваното през януари 2020 г. Но развиващите се пазари и тези с ниски доходи се предвижда да претърпят спад на БВП на човек от 4,3 (5,8 без Китай) и 6,5 процентни пункта, съответно. През януари Световната банка отчете нарастване на броя на хората в крайна бедност през миналата година от 119 на 124 милиона в резултат от Covid-19. Предвид мрачните прогнози, тази тенденция е малко вероятно да се обърне скоро.
По същество МВФ сега прогнозира, че развитите икономики и Китай ще излязат от кризата до голяма степен невредими, като американското стопанство дори ще е малко по-голяма от предвижданото преди това, докато развиващите се икономики претърпяват голям и дългосрочен удар. Но не забравяйте, че две трети от човечеството живее в последните.
Това е обратното на случилото се след глобалната финансова криза от 2007-2009 г. Това е отчасти така, защото то произлезе от страните с високи доходи. Също и защото възстановяването на Китай през 2009 г. беше толкова силно. Но най-голямата причина за разликата сега е, че страните с високи доходи притежават и използват способността си да управляват този шок по начини, по които малко други страни (Китай е основното изключение) биха могли: богатите страни могат да смекчат икономическия и социалния удар с изключителни отговори на фискалната и монетарната политики; и те биха могли да разработят, произведат и доставят ваксини много бързо.
преди 3 години На мен ли ми се струва, че има опити да се ограничи производството и да се увеличи паричното предлагане с цел инфлация. Така се стигна и до парадокса "капиталистически" или "пазарни" икономики, кой както реши по-правилно, предприятията им да произвеждат на загуба, а правителството да покрива загубата, точно като СИВ 80-те. Много интересно, е че въпреки правителствата плаща на или подпомага дадено предприятие, неговите производствени розходи не падат. По-добре щеше с тези разходи западните страни да бяха въвели базовия доход, дори да е 100-200$ на човек. отговор Сигнализирай за неуместен коментар