Поред Брюно дьо Кордие, историк и професор в Катедрата за конфликти и изследвания в университета в Гент, Азербайджан има повече претенции, отколкото придържане към международните принципи.
„Нагорни Карабах и седемте области се разглеждат като основни за самото съществуване на единственото азербайджанско образувание. Териториите също са част от безброй лични и семейни истории в страната. Те се разглеждат като решаващи за самоидентификацията и колективното оцеляване“, казва той пред медията.
Следователно има малък апетит за преговори. В няколко изявления президентът Алиев показа нежелание да отстъпи от позицията на азербайджанското правителство, че въпросът няма да бъде напълно разрешен, докато регионът не бъде реинтегриран изцяло в Азербайджан.
Според дьо Кордие Алиев има и лични интереси в преследването на такава цел. „Не става въпрос дори за петролната геополитика. Нагорни Карабах, тъй дълбоко вкоренен в азербайджанския народ и толкова важен за националната народопсихология, който и какъвто и да е на власт в страната - наследствена президентска автокрация, парламентарна демокрация или нещо друго, не може да си позволи да допусне прекалено много компромиси по въпроса“, посочва той.
Краят на Мадридските принципи?
Това несъгласие между две на пръв поглед непримирими страни напълно изкоренява предложението за разрешаване на конфликти, предложено от Мадридските принципи от 2009 г. Те са изготвени под егидата на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и призовават, наред с други неща, за правно обвързващ плебисцит в Нагорни Карабах, който да определи бъдещия му статут. Понастоящем такова гласуване изглежда невъзможно.
Това отклонение от рамката на ОССЕ за мир също сочи към криза на легитимност между международните институции и към все по-смелите регионални сили, които поемат отговорност за делата в сферата на своето влияние.
Според дьо Кордие „светът през 2021 г. вече не е този от 1994 г., когато вярата в многостранни организации като ОССЕ и ООН ... беше много по-голяма. Сега зависи от страната с най-стария и най-богат опит в южния Кавказ и с най-големите диаспори от региона на нейна територия, а това е Русия. Всяка роля на ЕС по въпроса преминава през нормализиране на отношенията с Русия“.
Много коментатори изтъкват, че истинският победител в последната война наистина е Русия, която посредничи при прекратяването на огъня и разположи около 2000 миротворци.
Болезненото поражение на Армения я тласка обятията на Русия като единствената сила, която реално може да постигне онова, за което западните държави ухажват Армения през последните три години, но не успяват да направят. Азербайджан също сега ще трябва да премине през Русия, за да разреши напълно своите нерешени проблеми. Русия ефективно се вклини по-дълбоко в региона и се обвърза със съдбата на Нагорни Карабах.
Нарушаване на мира
Засега доминират безпокойството и несигурността. Армения трябва да проведе предсрочни избори през юли и някои от основните претенденти, които в момента са в опозиция, вече говорят за намеренията си да укрепят връзките с Русия.
Други продължават по реваншисткия път, като категорично хвърлят вината върху Пашинян и неговата администрация за поражението. Ако Армения избере по-конфронтиращо правителство през лятото, крехкият мир може отново да бъде нарушен.
Що се отнася до Азербайджан, страната ликува от победата си, а унижението от 90-те години на ХХ век е оставено в миналото. Илхам Алиев, по-рано под натиск заради спада на петролните печалби и нарастващото социално недоволство, сега се радва на висока популярност, въпреки че възстановяването на Нагорни Карабах несъмнено ще натовари икономиката на Азербайджан.
На фона на политиката е местното арменско население в Нагорни Карабах. Много арменци са избягали от окупираните от Азербайджан области, но някои остават. Каква ще е тяхната съдба? Както казва дьо Кордие: „Какъв победител би бил [Азербайджан]: великодушен и щедър или отмъстителен?“. Трайният мир в региона в крайна сметка може да зависи само от отговора на този единствен въпрос.