Какво се случи с конфискуваните от Ердоган фирми

Koza Holding е перла на турската икономика. Компанията за добив на руди и злато расте непрекъснато, като прави продажби за милиарди и радва акционерите. Най-вече обаче на тази история на успеха се радва турската държава. Защото Koza Holding е под т. нар. принудителна администрация от края на 2015 г. - както стотици други компании.

След неуспешния опит за преврат преди пет години турската държава не само вкара в затвора десетки хиляди души, но и съвсем скоро - в сряда, бяха връчени присъди срещу 497 други заподозрени, включително високопоставени бивши войници от президентската гвардия - за пореден път като част от масов процес.

Ердоган нареди да бъдат конфискувани и около 1800 фирми, за които се подозира, че са свързани с движението на ислямския проповедник Фетхулах Гюлен. Твърди се, че движението на Гюлен, който се намира в САЩ, е организирало преврата.

„Вълната от чистки“, както самото правителство нарича тази политика срещу движението на Гюлен, служи преди всичко на една цел: запазването на властта на Ердоган. А политическият лов за предполагаеми врагове в икономиката и одържавяването на безброй компании са централен компонент на този проект.

Едва ли някой иска да коментира публично събитията - темата е чувствителна в Турция. Журналистите едва се осмеляват да подходят към темата. Какво се случва зад кулисите, кой колко печели - всичко това често се укрива от обществеността, пише в свой анализ германският Handelsblatt.

Изследване на финансовите отчети на фирмите и фонда за банкова сигурност TMSF, на който е възложено доверителното управление на конфискуваните дружества, разкрива изненадващи факти. Половината от конфискуваните фирми са били ликвидирани, другата половина все още съществуват, в някои случаи с голям търговски успех. А Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на Ердоган печели много пари - благодарение на другарите от партията, които са поставени от правителството в надзорните съвети на компаниите под надзор.

Конфискуваните фирми са генерирали голяма част от приходите на държавата и партийните другари. Според банковия фонд за сигурност TMSF приходите през 2020 г. са се увеличили с 36 процента в сравнение с предходната година - до 3,4 милиарда турски лири (600 милиона евро).

Общите активи на конфискуваните компании са нараснали от 48,5 милиарда лири в края на 2015 г. на почти 70 милиарда лири, което се равнява на около 8 милиарда евро. Собственият капитал на компаниите се е увеличил с две трети до около 30 милиарда лири (3,5 милиарда евро). Повече от 40 хил. души работят за тези фирми.

Общото между тях е, че те се приписват от правителството на движението на Гюлен и голяма част от опозицията в страната. Според тях движението е проникнало в турската държава и се твърди, че е дало предпочитание на своите хора (т. нар. ислямско общество, б. ред.), особено при подбора на персонал и разпределянето на публични средства.

Американските власти оценяват стойността на компаниите, които са включени в мрежата в световен мащаб, на повече от 50 млрд. долара.

Назначаването на попечител не означава, че компанията е собственост директно на държавата. „Старите собственици все още притежават компаниите, но държавата има думата за развитието им - чрез фонда“, обяснява шефът на TMSF Башкани Гюлал. Едва след като съдът вземе решение за прехвърлянето на държавата, тя можела да се приеме като собственик.

За почти 800-те оцелели конфискувани фирми са назначени общо 313 синдика, така че някои контролират няколко компании едновременно. Често колега от партията на ПСР се назначава за попечител. В случая с Koza Holding Ахмет Йонал е назначен за нов администратор през есента на 2015 г.

Бившият ръководител на рекламата на проправителствения вестник Sabah бе ескортиран от полицаи до мениджърския етаж по същото време, когато бе щурмувана централата на групата. Телевизионните камери на медийната дъщерна компания на холдинга записват случващото се в реално време.

За Boydak държавата назначи за администратор Баки Ертекин, който бе кандидат-депутат от ПСР в навечерието на парламентарните избори през юни 2015 г. Мохамед Емин Сариоглу, член на ръководството на организацията на ПСР в истанбулския квартал Юскюдар, е член на надзорния съвет.

Мрежата на компанията включва 30 дъщерни дружества, включително марки мебели, известни в Турция като Bellona и Istikbal, но също така и доставчика на енергия Boydak Enerji. Скоро холдингът ще бъде листван на фондовата борса.

Kaynak Holding също е сред големите и важни за турската икономика концерни. Конгломератът включва 43 компании, включително Sürat Kargo, компания за доставки, която все още е активна. Повече от 7 700 души работят за нея. През 2020 г. Sürat Kargo за първи път реализира печалба.

През 2019 г. правителството изпрати Илхан Бал в надзорния съвет на конфискуваната компания. Бал е активист в клона на ПСР в Истанбул-Сариер. Друг функционер на ПСР също е в надзорния съвет.

Групата от компании Ugur, доставчик на индустриални охлаждащи продукти с активи за над 100 млн. долара, сега се контролира от няколко функционери на ПСР в надзорния съвет. В борда на производителя на дрехи Aydinli Hazir Giyim също влизат партийни другари.

Хабил Язичи е член на надзорния съвет на компанията с общи активи от около четири милиарда лири (450 милиона евро). Преди това той беше, наред с други неща, заместник-председател на истанбулския клон на ПСР.

Тази година фондът TMSF планира да приватизира пет компании, включително Aynes Gida и Alfemo Mobilya. Alfemo управлява много магазини за мебели, особено в градовете в Централен и Източен Анадол. В западния турски мегаполис Измир Alfemo дари дървени кутии за нощуване за многото улични кучета и котки в града. А млечните продукти на Aynes могат да бъдат закупени в почти всеки турски супермаркет.

Най-големият генератор на приходи обаче, Koza Holding, трябва да остане в държавни ръце. Собственият капитал на групата междувременно се е увеличил повече от два пъти до 11 млрд. лири (1,6 милиарда евро). Активите на компанията нараснаха от 5,3 на 12,6 млрд. лири. Цената на акциите се е увеличила седем пъти от 2015 г. насам. От гледна точка на турското правителство това е дойна крава, с която държавата вече не иска да се разделя.