Трудовият пазар в САЩ се затяга

В епохата преди Covid може би най-важният компонент на месечния отчет за заетостта на американското министерство на труда за търговците на облигации бе ръстът на средното почасово възнаграждение. В крайна сметка по-високите заплати предполагат по-затегнат пазар на труда в САЩ и перспектива за инфлационен натиск в най-голямата икономика в света, пише Брайън Чапата за Bloomberg.

Пандемията от Covid-19 и нейното неравномерно въздействие върху определени индустрии изглежда направи данните за заплатите без значение. Например, средните почасови доходи скочиха с 8,2% през април 2020 г. в сравнение с година по-рано, несравнимо най-рязкото увеличение, отчитано досега. Но това беше така, защото нископлатените работници от областта на услугите загубиха работата си и отпаднаха от изчисленията. В последния доклад, който повечето анализатори смятат за силен във всички сфери, средните почасови доходи намаляват на месечна база за първи път от юни. Тъй като толкова много работници са мигрирали, а местните икономики се отварят с различна скорост, е трудно да се направи правилен извод от тези цифри. 

Или може би е необходимо по-изчерпателно изчисление. Том Порчели и Джейкъб Убина от RBC Capital Markets изтъкнаха това, което е известно като индекс на съвкупния седмичен щат, който според тях показва по-пълна картина на цялостните възнаграждения, защото ефективно включва средните почасови доходи, средните седмично отработени часове и заетостта. По тази мярка, която Porcelli предпочита от години, работниците от частния сектор сега прибират повече пари, отколкото през февруари 2020 г., точно преди началото на пандемията.

Този вид напълно оформена V-образна крива може да е нещо обичайно, когато гледаме индексите на фондовия пазар, но е доста рядка в статистиката за трудовия пазар в САЩ, която показва, че възстановяването е крайно непълно. Примерите включват съотношението заетост към население и степента на участие на работната сила.

Трябва да кажем, че индексът на съвкупния седмичен щат не сочи, че САЩ са дори близо до представата на Федералния резерв за пълна заетост. Първо, необходимо е само бързо разглеждане на данните, за да се види, че те остават по-долу, откъдето щяха да бъдат, ако предишният темп на растеж на заплатите и заетостта бе продължил линейно. Председателят на Фед Джером Пауъл даде ясно да се разбере, че централната банка няма да обяви победа, докато много повече американци не се върнат в работната сила, включително онези, на които им трябваше повече време да си намерят работа при последното възстановяване. „Широкообхватните“ критерии на Федералния резерв са причина икономистите от Уолстрийт сега да се опитват да прогнозират нови променливи, които биха могли да повлияят на Фед, като например безработицата сред чернокожите.

Фактът обаче, че общите заплати в частния сектор са по-високи от всякога, въпреки че американската икономика загуби около 9 милиона работни места, изглежда повишава риска инфлацията да бъде по-силна, отколкото властите очакват. „Тъй като работните места продължават да се завръщат, в контекста на бизнеса, който в момента твърди, че пазарите на труда са затегнати, този натиск върху заплатите само ще нараства, като по този начин ще добавя инерция към инфлационната динамика, която би трябва да се повишава оттук насетне“, пишат Порчели и Убина. „В комбинация с голям тласък на търсенето, предизвикателства пред предлагането и потребители, който има средствата да поддържат търсенето повишено, смятаме, че предстоящата година вероятно ще бъде изненада за Федералния резерв, който според нас подценява колко силен е инфлационният натиск."

Като последен знак на тази динамика Министерството на труда наскоро публикува своето проучване за разкриването на работни места и текучеството на труда, или JOLTS, което показа, че свободните позиции в САЩ са достигнали двугодишен връх от 7,37 милиона. Но бизнесът казва, че има трудности при намирането на работници за тези длъжности поради въпроси, свързани с пандемията, като грижи за децата и здравословни проблеми, което отчасти може да обясни защо „постоянната” безработица остава толкова упорито висока. Ако компаниите искат спешно да попълнят свободните места, те вероятно ще трябва да платят повече. А ако разходите за труд растат, е разбираемо шефовете да се опитат да повишат цените, за да избегнат изцяло поемането на тази тежест.

Постоянният натиск върху заплатите създава потенциално по-траен инфлационен цикъл от натрупаните спестявания от изминалата година, създаващи огромно търсене. Шегувах се, когато Пауъл каза през март, че „можете да излизате на вечеря само веднъж на вечер“, но трябва да се отчитат също посещенията в киносалони и хотели. Анализаторите от клона на Фед в Ню Йорк заявиха неотдавна, че оценките за излишни спестявания в размер на 1,6 трилиона долара всъщност не са толкова прекомерни и макар че американската икономика може да се възстанови силно от пандемията, „харченето на тези спестявания няма да бъде неин основен двигател."

Всичко това ни казва, след като САЩ навлизат в нова икономическа ера, че може би е време да започнем да нищим отново данните за заплатите. Цифрите показват, че цялостният спад в доходите на работниците от частния сектор е бил забележително краткотраен - отне почти три години за подобен скок след 2008 г. Ако този темп продължи и през останалата част от годината, е напълно възможно регулаторите да постигнат своите цели за инфлацията по-рано от очакваното, дори ако целите им за трудовия пазар остават далеч.