Защо Иран отчаяно се нуждае от нова ядрена сделка?

Иран бърза

В сравнение с 2015 г. Иран е в различна ситуация, особено вътрешната обстановка. В края на 2019 г. в Иран се наблюдаваха най-големите протести от революционните дни на 1979 г. За разлика от 1979 г., протестите през 2019 г. бяха почти изцяло свързани с икономиката.

Санкциите задушават икономиката на Иран. Има всякакъв недостиг, не на последно място и на лекарства, туризмът спря и приходите пресъхнаха.

Въпреки че протестите бяха смазани (и стотици хора убити), този гняв все още е налице и се отрази на парламентарните избори през 2020 г., където твърдолинейните, противопоставящи се на ядрената сделка политици, спечелиха мнозинството от местата в парламента на страната.

На 18 юни 2021 г. има още по-важни избори – за президент, нови местни съвети, нови членове на парламента в допълнителен избор и за ново събрание на експертите (група духовници, която теоретично избира върховния лидер). Върховният лидер на Иран Али Хаменей вече призова за "млад президент от Хизбула“ или противник на ядрената сделка.

Единственият начин настоящият президент Хасан Рохани и неговият външен министър Мохамад Джавад Зариф да спасят умереното си наследство е да сключат нова ядрена сделка преди деня на гласуването.

Новата регионална изолация на Иран

Освен засилването на вътрешната опозиция на Рохани, в Близкия изток се случи и важна промяна в геополитиката. Допреди няколко седмици човек можеше да раздели Близкия изток на два лагера. Първият под ръководството на Саудитска Арабия се състои от Египет, Обединените арабски емирства, Йордания и Израел. Другият лагер споделя симпатия към Мюсюлманското братство, като негови членове са Катар, Турция, Хамас, Хизбула и Иран.

И двата лагера се биеха помежду си в прокси войната в Либия, където саудитският лагер подкрепяше генерал Халифа Хафтар, а турският лагер – международно признатото правителство в Триполи. Фактът, че Катар е член на противоположния лагер, беше и причината Саудитска Арабия, ОАЕ, Египет и Йордания да решат да наложат блокада на емирството през 2017 г.

През януари 2021 г. блокадата беше премахната. Оттогава Ал Джазира, телевизионният канал на Катар, промени своя курс от много критичен към саудитския лагер на неутрален до симпатизиращ.

През март тази година Турция също започна да променя позицията си. Президентът на страната Реджеп Тайип Ердоган, противник на репресиите на президента на Египет Абделфатах Сиси срещу Мюсюлманското братство, сега търси сближаване. Причината е, че Египет сключи споразумение с Кипър и Гърция за сондажи за газ в Средиземно море, а и войната в Либия приключи.

Тъй като Иран води прокси войни в Йемен и Сирия и има своите пълномощници в Ирак и Ливан, страната няма как да продължи сама в това. Лостът за преговори, който Иран използва във войните, в терористичните атаки и партньорства в региона, се превръща във финансова и политическа тежест. Следователно Техеран се нуждае от ядрената сделка и то бързо.