Ще нападне ли Путин Украйна?

Джон Хербст, директор на Евразийския център на Атлантическия съвет, коментира, че целта може да бъде превземането на Мариупол или канала в Херсонска област, отвеждащ вода от река Днепър до Крим, или Русия може да се опита да въведе „миротворци“ в така наречените Луганска и Донецка републики.

Това може да е и усилие на Кремъл да принуди президента Зеленски да отстъпи, както и да се изпита Байдън. Ако случаят е такъв, Байдън премина теста. Миналата седмица Вашингтон бомбардира Киев с телефонни разговори, като обажданията идват от самия Байдън, държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен, министъра на отбраната Остин и други важни съветници и представители на американската администрация, които предлагат подкрепа за Украйна.

За да се увери, че Кремъл е получил съобщението, някои приближени до Байдън разговаряха и с Москва.

Всичко това намалява шансовете Москва да нанесе удар. Все пак безуспешният отговор на Берлин и Париж е много видим. Настоящото напрежение е сигнал за САЩ да преценят собственото си участие в мирния процес в Украйна. Новата администрация на Байдън може да пожелае да обмисли по-важна роля, вместо да продължи да делегира този важен въпрос за трансатлантическата сигурност на Германия и Франция, смята Альона Гетманчук, директор Нов европейски център в Атлантическия съвет.

Жизненоважно е да се проведат всякакви дискусии за възможно по-голямо участие на САЩ в мирните преговори, преди канцлерът Меркел да напусне поста си по-късно тази година, смята тя.

Брайън Уитмор, старши научен сътрудник на Атлантическия съвет, смята, че натрупването на военни формирования близо до украинската граница не се случва изолирано. Това е част от по-широкото разширяване на въоръжените сили на Русия на западната й граница. Това заплашва не само Украйна, но и членовете на НАТО Латвия, Литва и Полша.

Тарас Кузьо, професор, Национален университет на Киевско-Могилянската академия, коментира, че Русия едва ли ще започне пълномащабна инвазия в Украйна, защото това би довело до дълга война и пълно разпадане на отношенията на Москва със Запада. Владимир Путин е по-вероятно да се стреми към повторение на капана, който той заложи на грузинския президент Михаил Саакашвили през 2008 г., когато провокации от Южна Осетия доведоха до намесата на Грузия в сепаратисткия регион. Това даде на Русия оправданието да се намеси военно „в защита на своите граждани“ и да унижи Саакашвили.

Русия би искала да провокира Украйна по същия начин. Както и преди в Грузия, Кремъл раздаде стотици хиляди руски паспорти на украинци, живеещи в окупирана източна Украйна. Зловещо през последните седмици контролираните от Кремъл руски медии започнаха силно да обвиняват Украйна в заговор за офанзива.

Съществуват обаче редица основни разлики между Грузия и Украйна, които пораждат съмнения относно ефективността на тактиката на Кремъл. В крайна сметка Саакашвили бе последван в Грузия от по-приятелския към Русия Бидзина Иванишвили. В Украйна няма проруски лидер, който да чака в сянка и да спечели парламентарно или президентско мнозинство.

Украйна също е в пъти по-голяма и многолюдна от Грузия. За конвенционално руско нашествие и окупация ще са необходими половината от всички въоръжени сили на Русия, които ще се сблъскат със сериозна съпротива както от страна на украинските военни, така и от операции в партизански стил. Тогава Москва вече няма да може да отрича, че води война срещу Украйна и ще потъне в огромен конфликт. Разходите по отношение на живота, парите и международната изолация биха били катастрофални.

Междувременно днес Кремъл коментира, че руските военни движения в близост до общата граница на Русия с Украйна не представляват заплаха за Украйна или някой друг и че Москва премества войски както намери за добре, съобщава Ройтерс.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков в понеделник коментира пред репортери по време на конферентен разговор, че Русия винаги се грижи за собствената си сигурност.