Инфлацията - следващият кошмар за Европа

Не само експерти от ранга на Аксел Вебер предупреждават за връщане на инфлацията. Чарлз Гудхарт - по-рано член на комисията по парична политика на британската централна банка, започна дебата миналата година, като изложи аргументите си за това как променящите се демографски данни ще доведат до ръст на инфлацията.

Сценарият на Гудхарт дава максимум десетилетие на Европа, преди проблемът да се прояви. „Моите очаквания са, че такива основни сили ще бъдат утвърдени до 2030 г. и вероятно няколко години преди това“, посочи той в интервю.

Бившият член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ и главен икономист Петер Прат предупреждава, че може да има краткосрочни фактори, които да върнат инфлацията през следващите пет години. Той посочва, че Федералният резерв на САЩ временно повишава целта си за инфлация като един фактор, който може да я ускори в световен мащаб и да даде тласък на възходящата тенденция, особено в момент, когато правителствата харчат агресивно.

Нарастващите инфлационни очаквания в САЩ вече се разпространяват на европейския пазар, което увеличава доходността от дългосрочните държавни облигации тази година. „Темповете на инфлация са силно корелирани в международен план и е малко вероятно еврозоната да не се повлияе от глобалното завръщане на инфлацията“, казва Вебер. „Ако неотдавнашното покачване на цените на суровините или цените на контейнерните превози е предвестник, тогава възвръщането на глобалната инфлация може вече да е в ход“, допълва той.

Хората вече забелязват. Тенденциите в Google показват, че търсенията в мрежата за термина „инфлация“ са достигнали 10-годишен връх в много страни от еврозоната, както и в световен мащаб.

Дисбалансът на дълга в ЕС означава, че това може сериозно да изпита силата на единната валута. Вебер предупреждава, че инфлацията без съответни лихвени проценти може да бъде също толкова вредна за еврозоната и да застраши стабилността на еврото.

Въпреки че залогът е висок, фискалните власти до голяма степен избягват да обсъждат публично опасенията за дълга. Широко разпространеният консенсус е да се харчи сега и да се тревожим по-късно. „Не е моментът да разглеждаме дълга. Това ще се случи по-късно“, коментира миналата седмица министър-председателят на Италия и бивш управител на ЕЦБ Марио Драги. „Всички държави увеличават дълга си. Германия, Испания, Франция ... Това е икономическата политика, която трябва да се прави днес“, посочва той.

Решението за удължаване „замразяването“ на общите правила за дълга на еврозоната до 2023 г. е пример в подкрепа на точно това твърдение.

Видовден обаче рано или късно ще дойде. „Изключително важно е да се съсредоточим не само върху субсидиите за хората, които се борят с хората, но и върху инвестициите, които могат да поставят основи за бъдещ растеж“, коментира членът на управителния съвет на ЕЦБ Мадис Мюлер. „Бъдещият растеж на икономиките от еврозоната е ключът, който позволява на правителствата да намалят тежестта на дълга си с течение на времето“, посочва той.

Остава да се определи колко време имат държавите за това.

„Дори и ръст на инфлацията през следващите няколко години да не е най-вероятният резултат, бих казал, че това е значителна възможност“, казва Прат. „Не можете да пренебрегнете това, когато говорите за устойчивост на публичните финанси. В един момент някой ще трябва да плати сметката“, заключава той.