Поевтиняването на облигациите е благоприятно за пенсионните фондове

Неотдавнашният спад в цените на облигациите и съответно ръст на доходността ще дойдат като благодат за пенсионните фондове, склонни към дефицити, пише Джон Плендър за Financial Times.

Другите големи печеливши от нарастването на доходността на облигациите са инвеститорите в акции на стойността (подценени книжа - бел. прев.) Те страдаха с години от липсата на експозиция към големите технологични компании, които доведоха фондовите пазари до главозамайващи нива.

Дисконтовите проценти играеха важна роля за ръста на технологичните акции, защото продължителният спад в доходността на облигациите наду нетната настояща стойност на силните бъдещи парични потоци на технологичните гиганти.

Бил Грос, съосновател на групата за управление на активи Pimco, изчислява, че спад от 1,5 до 2 процентни пункта в реалните дългосрочни лихвени проценти може да увеличи цената на Apple или Amazon с до 50%, при равни други условия.

При сега растящите лихвени проценти дисконтиращата логика се обръща, намалявайки нетната настояща стойност на бъдещите парични потоци на акциите на растежа. Това важи и за акциите на стойността, но ефектът се компенсира от подобрените перспективи за печалбите вследствие от възстановяването на засегнатите от пандемията икономики.

Трябва да бъде зададен сложен въпрос дали стойностите, вдигнати чрез дисконтиране при исторически ниски лихвени проценти, имат логика. Те са продукт на пазар, който систематично е изкривяван от централните банки, чиито баланси са пълни с множество държавни задължения след глобалната финансова криза.

Днешната дългосрочна доходност по ДЦК от 1,2% идва на фона на доходности в диапазона 2-6% през двата века и половина преди финансовата криза, според „История на лихвените проценти” от Сидни Хоумър и Ричард Сила.

А в части от глобалния облигационен пазар, където преобладават отрицателните доходности, концепцията за стойността на парите във времето граничи с лудостта, тъй като настоящата стойност на пенсионните задължения е по-голяма от бъдещата им.

Печелившите от свръх разхлабената парична политика са собствениците на активи, особено на жилища. Но печалбите им дойдоха с политическа цена. Неравенството в богатството в резултат на това подхрани популистка реакция в целия развит свят.

Покачването на доходността на облигациите след началото на годината е ранно предупреждение за бъдещи проблеми. Прекратяването на неконвенционалните мерки на централните банки ще бъде безкрайно по-трудно от предприемането им, тъй като лихвените проценти не могат да се повишават в отговор на надвиснала инфлационна заплаха без да се причини сериозна финансова нестабилност заедно с икономическа рецесия или по-лошо.

Централните банки сега ще бъдат подложени на нарастващ политически натиск да поддържат ниски разходите по държавните заеми чрез разширяване изкупуването си на облигациите към по-дълги матуритети и задържане на лихвените проценти под дадена цел - т.е., контрол над кривата на доходността. Това сочи към повече балони и, докато актюерите и пенсионните регулатори раболепно се придържат към изкривените „пазарни“ референтни дисконтови проценти, към продължаващи завишени оценки на задълженията на пенсионните фондове.

Това ще бъде трудно за спонсориращите компании, които наливат пари в своите пенсионни схеми с фиксирани доходи, за да потушат набъбващите дефицити. Има и по-широки икономически последици, защото почти сигурно има намаляване на апетита за риск в директорските бордове, което може да е било фактор за ниските инвестиции след финансовата криза.

Има очевидно, просто решение на този проблем, а именно усредняване на историческите лихвени проценти, използвани при дисконтиране на задълженията. И все пак е трудно да се обоснове това, което би се възприело като разхлабване на правилата за оценка, тъй като скандалите с пенсионните фондове в британската компания за търговия на дребно BHS и други са пресни в паметта ни.

Иронията е, че възприемането от актюерите на пазарния фундаментализъм е скорошно явление. В много страни през 60-те и 70-те години те пренебрегваха пазарните стойности при оценяване на активите и предпочитаха вместо това да дисконтират собствената си оценка на бъдещия доход на пенсионния фонд обикновено със същата ставка, с която дисконтираха пасивите. Резултатът: магически баланс между стойността на активите и пасивите, който бе имунизиран срещу промени в лихвените проценти.