Говоренето за инфлацията обаче далеч надхвърли това, което пазарите всъщност калкулират, което от своя страна може да е надхвърлило това, което всъщност е вероятно да се случи.
Инфлацията ще се ускори механично през следващите месеци просто поради базовия ефекти на миналогодишните данни, потиснати от коронавируса. Избликът на разходи след затварянето може да допринесе допълнително на места. Но пазарите на труда засега не показват, че растежът на заплатите ще бъде проблем, а перспективата за дългосрочната инфлация остават помрачена от същите мощни трайни сили, които я задържат в продължение на десетилетия.
„Инфлационният тренд се променя с течение на времето, но не внезапно", подчерта председателят на американския Федерален резерв Джей Пауъл пред Сената през март. Или както Кит Джакс от Société Générale се изрази в скорошна бележка, акцентирайки колко рядко е всъщност явлението в широк исторически контекст: „Инфлацията е толкова често срещана, колкото и драконите.“
Единствено „опияняващият коктейл“ от възстановяването след Втората световна война, раждането на социалните държави, разпадането на Бретънуудската валутна система, синдикализирането и петролната криза помогна за ускоряване на инфлацията през 70-те години, посочва той. Инфлацията може да се появи отново като истинска, дългосрочна заплаха, но това вероятно ще отнеме десетилетия, за да се прояви, а не месеци.
Нито пък има вероятност облигациите да бъдат масово отхвърлени от инвеститорите. Купуването на инструменти с фиксиран доход може да изглежда икономически „глупаво“, но регулациите и счетоводството управляват всичко около нас. За огромна част от инвестиционната индустрия, като пенсионните фондове и застрахователите, няма реална алтернатива на това да продължат да вкарват трилиони долари в облигации поради различните правила, които трябва да спазват.
Освен това облигационните „мечки” забравят международния контекст: САЩ вече са остров на възвръщаемостта в обширния океан от доходности под нулата. Доходността по 10-годишните американски ДЦК от 1,7% сега е по-висока от тази по 69% от всички облигации в индекса Bloomberg Barclays Global Aggregate, отбелязва Иен Стийли от JPMorgan Asset Management.
Ако тя нарасне още много, вероятно ще има вълна от пари, идващи от търсещи доходност чуждестранни инвеститори. Така че докато растежът на заплатите - истинският водещ индикатор за широко базираната инфлация - не започне да се увеличава с много, инвеститорите все още не трябва да се страхуват толкова от инфлационното плашило.