Бергамо, но в Унгария

Националният стадион във Варшава от източната страна на Висла всъщност е сграда на триумфа. Построен е през 2012 г., когато Полша, възстановена от войната и комунизма, покани света на Европейското първенство по футбол.

Днес националният стадион в полската столица е спешен лазарет за пациенти с коронавирус и ваксинационен център. „Тук е като война", казва лекар пред местния тв канал TVN24. В петък Полша регистрира най-много нови заразени от началото на пандемията - над 35 000 случая. Възходящ тренд. Експертите екстраполираха, че 25 000 души могат да починат от вируса до юли, пише в свой анализ германският Der Spiegel.

След като Източна Европа премина почти безболезнено през първата вълна с радикалните си правила за блокирания и бързото затваряне на границите, втората и третата вълна я удариха силно. Стойността на заболеваемостта в Полша в момента е 450 на 100 000, в Чехия 526 на 100 000, а Унгария дори достига 665. „Ако нещата продължат по този начин, Европа няма да помни Бергамо като мъчителен пример за разрушителната сила на коронавируса, а унгарски град", казва лекар пред унгарския седмичник hvg.

Причините за тази тенденция трудно могат да бъдат ясно идентифицирани. Може би, предполагат социолозите, източноевропейците не се придържат толкова стриктно към правилата. Или източноевропейските работници мигранти са въвели британския вариант на вируса особено рано. А може и да е друго - източноевропейците да ходят на лекар по-късно от своите граждани от Западния ЕС.

Има защо да се запитаме за това - между Талин и София броят на смъртните случаи е доста висок спрямо населението. През миналата седмица правителството в Прага нареди да се подредят 25 000 бели кръста, нарисувани на паважа в стария град на града, по един за всяка жертва на вируса.

Кръстовете за жертвите в Чехия

Полша преживява най-трудния момент от 13 месеца насам

„Полша преживява най-трудния си момент от 13 месеца“, каза наскоро премиерът Матеуш Моравецки. 75 процента от леглата за интензивно лечение в болниците са заети: „Нямаме недостиг с инспиратори, а от лекари, медицински сестри и медицински работници“. Хиляди от тях са се преместили от Източна Европа на Запад през последните години, защото там са по-добре платени, отколкото в хронично недофинансираните здравни системи в новите страни от ЕС.

Подобно на Чехия, Словакия и Унгария, Полша се опитва да овладее вируса предимно със строги мерки за блокиране: затворени барове, хотели, ресторанти, търговски центрове. В Чехия никой няма право да напуска своя район без основателна причина.

Унгария и Словакия ползват и руски ваксини

Но вирусът продължава да бушува. Специалистите подозират, че много хора в Източна Европа не се придържат много последователно към ограниченията.

За това има исторически и актуални причини. В края на краищата през 90-те години източноевропейската политическа класа се компрометира на много места заради корупционните скандали и породеното трайно недоверие на населението. Михал Забдир-Ямроз, политолог от Варшавския институт за обществено здраве, се опасява: „Недоверието към публичните институции пречи на това правилата за ограничаването на пандемията да бъдат спазвани“. Много поляци например намират правилата за противоречащи си или нелогични.

Шегобийци например инсталираха в интернет т. нар. генератор за блокирания (Lockdown). Постоянно там се появяват нови, остроумни предложения за ограничения, например: Днес само саксофонистите имат право да отсядат в хотелите.

Призрачно празният стар град на Варшава...

„Държавата не може да ми заповяда нищо“ - това отношение е широко разпространено в региона. В Словакия, например, убийството на журналиста Ян Куциак преди три години разкри колко тясно преплетен е братиславският елит с мафиотските олигарси.

Новото правителство под ръководството на Игор Матович дойде на власт със заявката да изчисти корупцията. По време на пандемията то направи на два пъти тестове на почти цялото население. Това не спря обаче третата вълна - и сега правителството пренасочва усилията си по стратегията за ваксинация.

Подобно на Унгария, Словакия не чакаше да получи европейските ваксини, а разреши руската ваксина Sputnik V. Будапеща дори е крачка напред и разреши и китайската ваксина, въпреки че и двата агента все още не са официално одобрени от властите на ЕС. Но сравнително високите нива на ваксинация, постигнати в резултат на решението, също едва забавят вируса, поне досега.

Друг проблем е, че източноевропейците са склонни да ходят на лекар много по-късно от средното за ЕС ниво. Учените подозират, че хората предпочитат да разчитат на домашно лечение, тъй като здравната система все още има лоша репутация: Тя е известна с недофинансиране - и следователно също е корумпирана. За лекарите и медицинските сестри например на много места се говори, че искат да им се плати допълнително за преференциално лечение.

Вирусолозите виждат и друга причина за експлозията на пандемията - масивната миграция от изток на запад, която редовно се обръща около Коледа. Стотици хиляди поляци работят във Великобритания, където опасният вариант на вируса циркулираше още преди празниците. „Пускането на хиляди от тях в страната без тестове за Коледа беше безотговорно от наша страна“, казва епидемиологът Мария Ганчак.

Надеждни за рестарт с милиардите от ЕС

Забележително е, че настроенията срещу управлението на пандемията навсякъде са насочени предимно срещу националните власти, а на ЕС всъщност не се приписва отрицателна оценка за провала на ваксинацията - въпреки че правителствата в Унгария или Полша например определено са критични спрямо Брюксел.

Причината за това със сигурност са очакваните милиони евра от Брюксел. Въпреки фаталното развитие на пандемията икономиките на източните страни се справят сравнително добре. През януари например Полша беше страната с най-нисък дял на безработица в рамките на ОИСР (3,1 процента), докато Чехия зае второ място (3,2 процента). Според икономистите растежът в Източна Европа се основава в много малка степен на туризма и относително малко на - до голяма степен затворения сектор на услугите, а по-скоро на индустриалното производство. А то продължава да си работи.

Следователно условията за рестарт са добри, особено на фона на милиардите евро от фонда за възстановяване. Само Полша ще получи 32 млрд. евро под формата на заеми и 21 млрд. евро като безвъзмездни средства. Варшава трябва да похарчи сумата за „институции, инвестиции, иновации, имиграция и приобщаване“, казва Марчин Питковски, икономист от Световната банка. Ето защо коронавирусът може да бъде последван от прилив на икономическа модернизация през региона: това е най-голямата „възможност в хилядолетната история да настигнем Запада“, казва Питковски.